Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Познавам една презвитера. Тя е съпругата на свещеник, които живееше в града, но служеше в едно малко градче и селата около него. Презвитерата работеше като медицинска сестра в детски спешен център в една ог големите болници. Даваше дежурства в много тежки условия при голямо натоварване и наситен график, с дежурства през деня и през нощта.
Тази ниска пъргава жена имаше дълбока и искрена вяра и бе изпълнена с неугасимо желание да помага на своите малки пациенти. Беше превърнала работата си в призвание. Когато дежурните екипи от линейките довеждаха малки деца, пострадали по някакъв начин, тя от мига, в който поемеше малкото създание, вътрешно се молеше за него с кратки молитви, мълчаливо и упорито. Когато състоянието на детето станеше критично и имаше реална опастност то да почине, тя питаше по най-бързия начин родителя или онзи, който го беше довел, дали е кръстено. И ако не беше, без да забележи никой, вземаше една купа с вода, трикратно напръскваше детето с една малка пръскалка и го кръщаваше, като изричаше „В името на Отца, Амин, и Сина, Амин, и Светия Дух, Амин“. Тя знаеше, че светото тайнство Кръщение е единственото, което може да бъде извършено от мирянин в изключителни условия, и се възползваше от тази привилегия. В требника на нейния мъж, енорийския свещеник, изрично пише: „Когато смърт застрашава некръстено още дете, а няма свещеник, то може да бъде кръстено и от дякон или мирянин — мъж или жена, само като бъде потопено в чиста вода три пъти с произнасяне думите на кръщението: „Кръщава се рабът Божий и пр. …“ (стр. 73). След като изричаше това, тя оставяше детето на милостта Божия и продължаваше да се моли за него. Имаше принцип — имената на постъпилите по време на дежурството ѝ деца ги даваше на своя мъж за споменаване в служението му в храма и особено на светата Литургия.
Презвитерата дълги години правеше така, а после с мъжа си отидоха далеч от страната в друга държава и там се отдадоха на своите задължения. Той беше на служение там, а тя работеше в една голяма клиника. Мина време оттогава, но нейният пример се е запечатал в съзнанието ми и аз често си мисля и се моли за нея.
Господи, колко святост има около нас! Колко примери на подвиг, претворен в живота на православни вярващи в ежедневието ни, което ни притиска и огорчава, но и изненадва и удивлява с такива огнени свидетелства на вярата. Да, на вярата… Обикновена и чиста, избликнала като жива вода и напояваща напуканата земя в този грешен свят. Като слънчев лъч, който пада върху блатото и то вече не е чак така ужасно и вонящо с присъствието си. Те ни дават надежда в стихията на този самозабравил се свят и вярата да продължим още по-убедително в трудния път нагоре, към царството небесно. Те са като фарове в нощта на скръб и въздишки. Защото нашият проблем винаги е бил прост и ясен, а именно — обикновеното християнство. Стои една голяма въпросителна пред нас като християни за нашето поведение в бита ни и във всичко, което вършим дори в рамките на един малък ден. Да бъдем истински Негови, тук и сега и навсякъде… Не само в храма или изпълнявайки молитвените си правила, а във всичко — в обществото, с колегите, в дома и особено с най-близките, там, където Бог ни е поставил. Да се стараем да бъдем истински абсолютно навсякъде и във всеки час и миг. Това е личното ни свидетелство за вярност. Имаме светия дълг да се борим за това не само в голямото, но и в малкото, не само във видимото, но и в невидимото, не само в далечното, но и в близкото. В този миг, който отминава, а не в онзи, който очакваме.
Ние сме много убедителни в декларациите и точно тогава, когато някой ни наблюдава и сме център на внимание, с тайното желание да ни се възхищават и да ни похвалят, но не и в мълчаливото, почти тайнствено битие на мястото, където Бог ни е поставил…
Тази жена презвитера се беше превърнала по дух в истински апостол, понеже се беше отдала с цялото си същество на своята малка духовна мисия в едно неспирно служение. Тя изпълнявае не само задълженията си като медицинска сестра в динамиката на „Бърза помощ”, а и нещо много повече — в дълга си на християнка. Гореше като свещ в мрака от болка и страдания, които бяха поразили хората. Беше се превърнала в мост към брега на спасението за погиващите и гореше с небесен огън на линията между живота и смъртта в трескавата динамика на неотложата болнична помощ. Беше превърнала длъжността си в призвание. Така тя освещаваше всичко и всеки, до когото се докосваше, и пръскаше Неговата светлина без думи, а чрез мислите и делата си. Един истински герой от първа бойна линия, в най-предните окопи в тази нестихваща битка за спасението на душите и живота на поразените. Всяко дежурство беше превърнала в жертва пред престола на Вседържителя и принасяше плод, който пребъдва. Вестителка на живота и Божи посланик в земята на страданията. Децата, които тя кръщаваше, а Бог решаваше да прибере, отиваха горе, за да пребъдват отдясно на Бога като ангели, и се радваха на Неговото блаженство, а другите, които Бог бе решил да остави долу, ставаха част от земната Църква, войнстваща и побеждаваща, жива част от тялото Христово.
Тя обновяваше, одухотворяваше и най-вече оживотворяваше с действията на всепроникващата Божия благодат. Това са души и малки християни, вече имащи свои ангели пазители, които да ги водят по криволичещите пътеки на живота и да им нашепват да гледат нагоре към небето и да търсят царството Божие. Тя превърна живота си в истинско служение и претвори думите на Спасителя, като беше светлина и сол на земята. Един истински неуморен боец и ловец на души, реално потвърждение на думите на св. Паисий Светогорец, че Бог има хора навсякъде и така твори и пресътворява този потънал в грехове свят. Истински вярна и отдала се изцяло на тихото си и храбро служение жена. Подвиг и пример за всеотдайност и жертва!
Дай ни, Боже, и ние да постъпваме така… Всеки на длъжността, която е призван да освещава и да превръща в огнено служение, без страх и притеснение, победил всички дребни доводи и удобни уговорки. Вдъхни ни благодатни сили и благослови ни да победим всяко наше колебание и топлохладност, за да горим истински с пламъка на апостолската вяра!
