НАШИЯТ ХРИСТИЯНСКИ ДЪЛГ

734 0

Автор: Волоколамски и Юриевски митрополит Питирим (Нечаев)

Източник: cerkov.ru

Превод: Пламена Вълчева

Днес, братя и сестри, възпоменаваме всички от века починали и по този начин заявяваме пред Църквата нашата вяра, нашата надежда и нашата любов. Денят за възпоменание на починалите е преди всичко открито и явно за самите нас и за цялата Църква изповедание на вярата и на силите на душата. Не казвам „на чувствата”, не казвам „на настроенията”, а именно на силите на душата, които изграждат в нас нейния богоподобен и християнски образ.

Ние вярваме в Бога, вярваме във вечния живот, вярваме, че нашата душа е безсмъртна и като такава ще пребъде с Бога во веки веков. И нашата вяра придобива нова сила на увереност, защото целият ни живот, братя и сестри, е свидетелство за това, че ние живеем с Бога. Колкото и да се отклоняваме от спазването на Неговите заповеди, Господ е винаги с нас, над нас и охранява живота ни, и ние ще отидем при Него след своята смърт. Денят за възпоменание на починалите е преди всичко изповедание на нашата вяра в Бога, във вечния живот, в неразривното единство с нашите починали близки, с хората, които вече са изминали пътя на земния живот.

На този ден ние изповядваме и нашата надежда, защото твърдо се надяваме и вярваме в Божието милосърдие. Надяваме се, че Бог отново ще събере всички нас в Своето Царство — и живелите преди нас, и сега живеещите, и онези, които ще дойдат след нас на този свят, на пътя на земния живот.

В деня за възпоменание на починалите ние също така изповядваме и нашата любов. По какъв друг начин, братя и сестри, ние бихме могли да изплатим нашия неизплатим дълг към всички, които са живели преди нас и които са отдали живота си за свободата и мира на нашето отечество —  воините, които са оставили костите си по бойните полета и които са починали от тежки рани след боевете? Какво да въздадем на онези, които са послужили за нашето духовно възпитание — нашите духовни отци и наставници, които в молитва пред Бога са полагали за нас душата, за да се измени най-после нашето нерадиво сърце? Какво да въздадем на нашите родители, които са прекарали безсънни нощи край нашето детско креватче, които са проливали сълзи за нашите прегрешения, които и сега скърбят, когато вършим неща, оскърбяващи Божието величие и нашето християнско призвание? Какво да въздадем на множеството други хора, които сме срещнали в живота си и които са ни дали своята душевна топлота? По какъв друг начин да им покажем нашата любов, ако не чрез молитва, особено в деня за възпоменание на починалите?

Затова, братя и сестри, Църквата напомня на всички нас за нашия дълг пред Бога и пред хората, който се основава на духовния опит на Църквата, да изповядваме нашата вяра, нашата християнска надежда и нашата любов тук, в този живот.

Многообразни са начините, по които протича животът ни, но в деня за възпоменание на починалите, с които сякаш вече не ни свързва нищо външно, ние изповядваме нашата вяра, надежда и любов в молитвата си за всички по-рано починали наши праотци, отци, братя и сестри.

Затова, братя и сестри, като отправяме с особено усърдие молитва за упокоение на душите им в Царството небесно, като подготвяме и себе си за пътя към блажените селения на Господа, нека помним нашия християнски дълг да бъдем верни на Бога, да имаме твърда надежда в Бога и гореща и искрена любов към всички. И с това да покажем своето истинско християнско призвание. И нека Господ ни спомага в това! Амин.

16 юни 1979 г.