Автор: игумен Силуан (Туманов)
Източник: www.petr-pavel.ru
Превод: Пламена Вълчева
В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин!
Скъпи братя и сестри!
Празникът Събор на Пресвета Богородица обикновено минава незабележимо за повечето християни, защото след рождественското тържество, след благолепието на рождественската служба, малцина си спомнят, че на втория ден след Рождество Христово винаги се отдава почит на Пресвета Богородица.
Това е особен ден — още от древност съществува практика на втория ден след самия празник молитвено да се възпоменават онези, които са допринесли за това събитие. Естествено, на първо място на Рождество Христово ние си спомняме за онази, която е родила нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Събор на църковнославянски означава събрание. В дадения случай това е събрание на старозаветните пророци и праведници, пророчествали за Богородица (някои от тях са били нейни сродници), и на участниците в събитията, описани в Евангелието. На иконата се изобразяват също и онези, които са прославили Небесната Царица в новозаветната епоха.
Обикновено този празник е домашен, на него се събират малък брой хора, онези, които самата Богородица е призовала в храма, за да я прославят и да измолят нейното застъпничество.
Всеки от нас има за какво да се моли на Господ Бог, всеки от нас има за какво да се моли на Пресвета Богородица. Но днес, докато слушаме Свещеното Евангелие за първите дни от живота на Спасителя, ние не можем да не обърнем внимание на факта, че тази, за чието застъпничество винаги се молим, е претърпяла множество скърби от хората през земния си живот (Мат. 2: 13-23).
Научихме, че бидейки в смъртна опасност, заедно с Йосиф тя е отишла в Египет. Затова, когато с учудване виждаме, че молитвата ни към Богородица не бива чува, нека се замислим дали не сме я прогонили от живота си със своята гордост, самолюбие, надменност и осъждане.
Действително смъртта, раздорите и междуособиците не се престанали след раждането на Спасителя. За съжаление, както е казал Господ, „не мир дойдох да донеса, а меч” (Мат. 10: 34). И този меч разделя онези, които имат съвест, от онези, които не желаят да живеят по съвест. Затова винаги ще съществува разделение и винаги ще има неразбирателство между хората.
Но от нас зависи на чия страна ще бъдем. От нас зависи дали ще бъдем с Бога, с Богородица, дали ще бъдем с нея в една Църква. Дали ще живеем по съвест или не по съвест.
Във всеки случай обаче ние сме слаби и грешни човеци. И имаме правото и дори необходимостта молитвено да призоваваме Пресвета Богородица. Особено сега, преди причастяването със светите Христови Тайни, нека усърдно я помолим да ни даде дара на мъдростта, да ни даде дара на любовта към Бога, на дълготърпението, да ни помага да преодоляваме скърбите и неуредиците в живота си.
Тогава животът ни постепенно ще се подреди и в мир, в хармония с Бога и със себе си ние ще извървим достойно своя християнски път, по молитвите на Богородица и на всички светии, към което и ни призовава светата
Църква. Амин.
