Автор: свещ. Евгений Мурзин
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
В навечерието на празника Петдесетница, или деня на Светата Троица, когато Църквата празнува съшествието на Светия Дух над апостолите, отбелязваме ден за помен — Троицка задушница. На този ден Църквата се моли съвкупно за всички хора, живели някога на земята — „отвека починали православни християни“. Ето защо Троицката задушница се нарича още и вселенска. Защо обаче именно в навечерието на Петдесетница възпоменаваме всички починали?
Празникът Петдесетница е раждане на една нова реалност, Христовата Църква. Светият Дух снизхожда върху учениците на Иисус Христос и им дава дара на апостолството — благодатни сили да проповядват Евангелието по цялата земя, да разпространяват вярата, да възвестяват победата на живота над смъртта. От този момент Светият Дух пребивава в Църквата и я съзижда. И именно преди това тържество на обновлението Църквата събира в обятията си всички свои чеда — като живи, така и починали. Защото Църквата — това не сме само ние, които днес се намираме в храма. Тя е и онези хора, които са я изпълвали през всички векове. Петдесетница е празник на съединението на небесното и земното, на живите и починалите. И нашата молитва в навечерието на празника е част от това вселенско единство.
Още един въпрос: защо се молим за починалите? Тук всичко е ясно. Дори след смъртта човешката душа се нуждае от молитва. Защото молитвата не е нищо друго освен израз на нашата любов към починалите. А когато се молим за починалите, ние им подаваме ръка през времето и пространството, ние навлизаме във вечността, където любовта към скъпите на сърцето ни хора се съединява с Божията любов към тях. Молитвата за починалите се превръща в онези криле, които възнасят човешката душа към Бога, към Този, Който е самата любов в нейния най-висш израз.
На Троицка вселенска задушница ние се молим не само за „своите“ — за роднини, приятели и познати. На този ден се извършва църковна молитва за всички хора: за забравените, за загиналите по време на война, за безследно изчезналите, за починалите без причастие, за онези, за които няма кой да си спомни. И в това е голямата надежда за всички нас: дори и да не е останал никой на земята, който да произнесе името ни, за нас ще си спомня Църквата.
На този ден би било добре да запалим свещ и да се помолим не само за нашите близки, но и за онези хора, които някога сме познавали — за възрастните съседи, за починалите учители, дори и за случайните хора, с които Господ ни е срещнал в живота и които вече са си отишли от този свят. Защото в Църквата няма „чужди“. Във вечността всички сме едно голямо семейство. И нашата памет за починалите не е свързана със смъртта, а с живота, който е по-силен от смъртта.
