ПОКРОВ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА — ПРАЗНИК НА МОЛИТВАТА

387 0

Автор: св. свщмчк Сергий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Празникът Покров на Пресвета Богородица е преди всичко празник на молитвата. Двама мъже — блаженият Андрей и неговият ученик Епифаний, се молели във Влахернския храм и видели Пречистата Дева, която също се молела, простирайки своя омофор над града, сполетян от голяма беда. В молитва те видели, че Богородица се моли. Затова и ние, според своята мяра, е нужно в този ден да се поучим от словата на свещените книги, в които се говори за молитвата.

Когато попитали един от светите отци, авва Агатон, коя е най-трудната добродетел, той отговорил така: „Простете ми, мисля, че няма по-голям труд от молитвата към Бога без разсейване, защото винаги, когато човек иска да се моли, врагът се опитва да го отвлече; защото знаят демоните, че нищо не им противодейства така, както молитвата към Бога. И във всеки подвиг, който човек би предприел, по време на извършването му той получава успокоение, а молитвата до последния дъх изисква борба” („Древен Патерик”, гл. 12).

Ако според авва Агатон в това се състои най-трудната добродетел, то, разбира се, тази трудност на молитвата ни е позната, защото за нас е изключително трудно да се молим без разсейване и често изоставяме молитвата, когато сме изпаднали в униние и нямаме желание за нея. Така обикновено постъпваме с вечерните и утренните молитви, а в храма продължаваме това беззаконно дело. „Ако молитвата я има, се моля, ако я няма, как да се принуждавам?” Така казваме. А ето, че пред нас е свидетелството на един велик подвижник, който проживял в (молитвен) подвиг десетки години.

Когато пристъпваме към молитвата, преди всичко трябва да помним, че тя изисква голям труд, но също и че сме получили заповедта непрестанно да се молим. Това означава, че е нужно да се молим не само когато заставаме на молитва сутрин и вечер. Какво означава да се молим непрестанно?

Един старец от Египетската пустиня бил запитан: „Какво означава непрекъсната молитва?”. Той отговорил: „Моление на Бога, изпращано от самата дълбочина на сърцето с полезна просба. Защото не се молим само тогава, когато стоим на молитва, но истинската молитва е онази, когато можем винаги да се молим в себе си” („Древен Патерик”, гл. 12).

И тъй, от нас действително се изисква непрестанна молитва, затова във всеки един момент сме длъжни да се молим и това не се ограничава до времето, определеното за молитва.

Възможно ли да се молим непрестанно, когато вършим някаква работа? Подвижниците не се занимават с никакви светски дела. Но това не се отнася за нас: нима е възможно, когато сме заети с различни дела, да подходим сериозно към изпълнението на тази заповед? Така разсъждаваме.

В древността имало монаси, които се молели и не вършели нищо друго. „И дойдоха при авва Лукий в Епат и старецът ги запита, казвайки: Какво е вашето ръкоделие? Те отговориха: Ние не се занимаваме с ръкоделие, но, както казва апостолът, непрекъснато се молим. И каза старецът: Не ядете ли? Ядем, отговориха те. Старецът каза: Кой се моли заради вас, когато ядете? Още им каза: Не спите ли? Спим, отговориха те. Старецът им казва: Кой се моли заради вас, когато спите? И не намериха какво да му отговорят. Тогава старецът им каза: Простете ми, но вие не правите както казвате. Ще ви покажа, че като се занимавам с ръкоделието си, непрекъснато се моля. Като накисна малко клонки, сядам с Бога и като плета от тях въже, казвам: „Помилуй ме, Боже, по голямата си милост и по многото си щедрости изглади беззаконията ми” (Пс. 50:1). И им каза: Не е ли молитва това? Те отговориха: Да. Старецът каза: Като прекарвам целия ден в работа, изкарвам повече или по-малко шестнадесет монети. Две от тях давам на вратата (на бедните), а с останалите ям; и който приема двете монети, се моли за мене, когато ям или когато спя, и по Божията благост непрекъснато извършвам молитва” („Древен Патерик”, гл. 12:10).

Всъщност докато те си мислели, че се молят непрестанно, истинският извършител на молитвата ги попитал за ръкоделието им и те не могли да му отговорят нищо. Защото трудът ни е данен като заповед: „С пот на лицето си ще ядеш хляба си”. Старецът  знаел, че когато се занимаваш с ръкоделието си, можеш непрестанно да се молиш, затова им казал: „Простете ми, вие не постъпвате, както казвате. Ще ви покажа, че когато се занимавам с ръкоделието си, непрестанно се моля. Като накисна малко клонки, сядам с Бога…”. Ето това е молитвата, а ние сме я превърнали в безобразие. Когато някой заминава, обикновено казваме находчиво: „С Богом”. Това е един обикновен израз за нас, но той води началото си от онези хора, които действително помнели Бога и молитвата.

Тези от нас, които имат някаква работа: занаят или стопанство, разбира се, не могат да възразят против възможността за непрестанна молитва; против възможността да упражняват занаята си и да казват една или друга молитва, пазейки паметта за Бога и започвайки работата си с мисълта за Него, дори и да перат или да готвят. Защото тяхната работа е подобна на заниманието на онзи, който плетял кошници и имал в себе си Бога, трудейки се пред Неговия поглед.

Но какво да правят онези, които се занимават с умствена работа? Нима е възможно да казвам проповед или да решавам математическа задача и да имам непрестанна молитва и памет за Бога? Според св. отци, когато извършва умствената работа, човек може също да се моли непрестанно.

„Братята разказваха: Веднъж дойдохме при старците и когато по обичая се извърши молитва, като се поздравихме един други, седнахме. И след беседата, като искахме да се оттеглим, ние помолихме пак да се извърши молитва. Тогава един от старците ни каза: Защо не се молите? Ние му отговорихме: Когато дойдохме, авва, имаше молитва и оттогава досега беседваме. Той каза: Прощавайте, братя, защото някой си брат, който седи с вас и беседва, направи тридесет и три молитви. И като каза това, те направиха молитва и ни пуснаха” („Древен патерик”, гл. 12:18).

Краят на проповедта не е записан.
Цитираните откъси са по Древен Патерик или духовната мъдрост на отците на пустинята”, издателство Монархическо-консервативен съюз”, София, 1994, превод: йеромонах Павел Стефанов.