ПОЛЗАТА ОТ МОЛИТВИТЕ ЗА ПОЧИНАЛИТЕ

494 0

Автор: Жан-Клод Ларше

Източник: „Жизнь после смерти согласно Православной Традиции”

Превод: Пламена Вълчева

Светите отци подчертават полезността на добрите дела, извършвани за починалите. Свети Йоан Златоуст пише: „…ненапразно правим пожертвования за онези, които вече ги няма; ненапразно се молим за тях; ненапразно даваме милостиня за тях. Светият Дух е определил всички тези дела, за да можем да си помагаме един другиму.”[1] Свети Марк Ефески обръща внимание на същото, като го подкрепя с позоваване на древността и всеобхватността на тази традиция: „По този начин онези, които са се упокоили като изповядващи вярата, несъмнено получават помощ от литургиите, молитвите и милостинята, извършвани за тях, и понеже този обичай съществува от древност, за него съществуват множество свидетелства и различни  изрази, използвани от гръцките и латинските учители [на Църквата]. Тези писмени и устни свидетелства можем да открием на различни места и в различни периоди”. [2]

От една страна, починалите могат да получат от Бога опрощение на греховете си чрез молитвите на живите. [3] Това е извън всякакво съмнение за Църквата, която в различните си богослужения, молейки се за починалите, проси от Бога „да им се прости всяко волно и неволно прегрешение”.

Въпросът се заключава в това дали всички грехове могат да бъдат опростени по този начин.

Светите отци и източните богослови не се съмняват, че добродетелните хора лесно получават опрощение на по-малките си грехове в момента на своята смърт или по-късно, защото количеството на добрите им дела превишава количеството на греховете им. [4] Йерусалимският патриарх Доситей смята, че немного тежките грехове на онези, в които преобладава доброто, няма да се зачитат в другия живот и ще бъдат великодушно опростени от Бога в часа на смъртта им,  — иначе никой не би могъл да достигне рая след смъртта си [5], защото в Литургията се казва, че „няма човек, който да живее и да не съгреши” (срв. 1 Иоан. 1:8).

Светите отци и православните богослови споделят също и мнението, че един от греховете — хулата против Светия Дух — няма да бъде простен нито в този век, нито в бъдещия (срв. Мат. 12:31-32), защото Сам Христос е потвърдил това.

Що се отнася до останалите тежки грехове, светите отци смятат, че те могат да бъдат опростени от Бога в отговор на различни форми на ходатайство на живите за починалите. [6] Тяхната увереност в това се основава по-конкретно на следните Христови думи: Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят (Мат. 12:31-32), от което може да се заключи, че останалите тежки грехове, с изключение на хулата против Светия Дух, могат да бъдат простени в другия живот.

Свети Теофилакт Български особено набляга на това, че на Бог принадлежи властта да прощава всичко: „…умиращите грешници не биват непременно хвърлени в геената, но е в Божията власт те да бъдат опростени, например заради онези приношения и подаяния, които се правят за починалите и които принасят немалка полза дори на онези, които умират в тежки грехове. Така че тук [в този евангелски текст] не се казва, че Бог безусловно ще ги хвърли в геената след смъртта им, но че има власт да го стори.” [7] Йерусалимският патриарх Доситей, който, както видяхме, смята, че по-леките грехове биват опростени в самия час на смъртта, подчертава, че причината за съществуването на различните форми на ходатайство на Църквата за починалите са именно тежките грехове: именно душите на онези грешници, които са извършили смъртни грехове могат да получат утешение и да се избавят от ада по молитвите на живите; преди Страшния съд Христовата присъда над нечестивците все още не е окончателна и затова всичко е възможно; едва след Последния съд всяка надежда за избавление на отхвърлените ще бъде изгубена.” [8]

Други свети отци и богослови обаче се изказват по-умерено, опасявайки се, че тези разсъждения могат да бъдат отнесени към еретическата теория за апокатастасиса. Така например Михаил Глика[9], позовавайки се на авторитета на Дионисий Ареопагит, смята, че за всички починали трябва да се извършват молитви, но че тежките грехове няма да бъдат простени: „…не бива да се съмняваме в действеността на добрите дела, извършвани за починалите — били те благочестиви, или грешници. Нашата вяра се основава преди всичко на [думите на] Христовите ученици и апостоли, които установиха да се извършва обществено възпоменанието за починалите на третия, деветия и четиридесетия ден и на годишнината… Но не казвайте: „Понеже приношенията за починалите се принасят на Бога повсеместно, следователно всички ще постигнат спасение.” Това твърдение може да бъде опровергано преди всичко от мнението на великия Дионисий, който прекрасно обяснява кои грехове могат да бъдат опростени и кои не. Ето какво казва той за онези, които са напуснали този живот, бидейки  осквернени от грехове: „Ако починалите са осквернени само от леки грехове, те ще получат полза от добрите дела, извършвани за тях, но ако греховете им са тежки, Бог няма да им зачете тези дела.“”[10]

И отново откриваме една по-точна формулировка при свети Марк Ефески, който подчертава, че ако по-леките грехове със сигурност ще бъдат опростени от Бога в момента на смъртта, то що се касае до тежките грехове, някои от тях ще бъдат опростени по застъпничеството на живите или единствено по Божественото милосърдие, но не и някои други, — „[тежките] грехове известно време след праведния съд ще бъдат намалени и опростени, и то изцяло, или отговорността на грешниците за тях ще продължи да съществува до Последния съд.”[11]

Що се отнася до предишните съображения, то някои свети отци и православни богослови без колебание твърдят, че душите, намиращи се в ада, за които Църквата се моли, се очистват и тяхното духовно състояние се променя и подобрява. [12]

В същото време те отхвърлят както идеята за автоматичното, систематично и всеобщо очистване чрез някакво наказание, което починалите търпят след смъртта си — идея, която води до еретическото учение за апокатастасиса, — така и латинската идея, свързана с теорията за чистилището, съгласно която това очистване се извършва на специално място (чистилище) и чрез някакъв материален или донякъде материален и временен огън („очистителен огън”) или/и чрез страдания, причинени от този огън. [13] Те подчертават също, че душите на починалите, които са предразположени към това (защото то не може да им бъде наложено насила)[14], получават това очистване от Бога и тази промяна е пасивна, [тя идва] отвън, от живите, защото тяхното положение не им позволява да я получат активно, чрез собствените си дела.[15] Тази пасивност обаче не е всеобхватна. Протойерей Сергий Булгаков пише, че „действието на молитвата предполага не само застъпничество пред Твореца за опрощение, но и пряко въздействие върху самата душа, в която се събуждат сили за усвояване на това опрощение.” [16]

Светите отци и богословите смятат, че от различните форми на застъпничество за починалите Божествената литургия е най-важната, за да получат те от Бога това опрощение и това очистване. [17] Свети Григорий Велики [Двоеслов] подчертава това повече от другите и като доказателство привежда различни видения и откровения. [18] Видяхме, че при извършването на светата Жертва свещеникът се моли греховете на онези, които са поменати на службата, да бъдат умити в самата Христова кръв, като потапя в светата Чаша частиците от просфората, които преди това е извадил при поменаването на имената.

От друга страна, починалите, които се намират в ада, могат в една или друга степен да получат някакво утешение и облекчение на мъките си. [19] Това се потвърждава от един много древен и авторитетен текст, в който е описано откровението, получено от преподобния Макарий Велики: „Когато ти,  смилявайки се над страдащите в мъки, започнеш да се молиш за тях, тогава те чувстват някакво утешение”. [20] Същата тема е многократно развивана от свети Йоан Златоуст. В много текстове той специално упоменава утешението, което молитвата на живите може да принесе на починалите, чиито души страдат: „… помогнете, долкото ви е възможно, на този, който е починал; вместо да скърбите за него, изливайте молитви, прошения, милостиня, приношения. Не е някаква безсмислена приумица, нито е безполезно да извършваме поменаване на починалите в Божествените тайнства и да ходатайстваме за тях, умолявайки лежащия пред нас Агнец, Който е взел греховете на света, но [правим това], за да получат някакво утешение; ненапразно предстоящият пред жертвеника при извършването на страшните Тайни, възглася: „За починалите в Христа и за онези, които се молят за тях”.

Ако не ги поменавахме, тези думи нямаше да бъдат изречени. Нашите действия не са сценично представление — нека не бъде! — те се извършват с действието на Светия Дух. Нека помагаме на починалите и да ги поменаваме. Ако децата на Йов са били очистени от жертвата на баща си, защо да се съмнявате, че когато и ние принасяме жертва за починалите, те получават някакво утешение?” [21] Същият свети отец пише на друго място:  „Затова нека скърбим за тях, нека им помагаме според силите си, нека им предложим някаква помощ, която макар и малка, може да им е от полза. Как и по какъв начин? Като се молим и като убеждаваме и другите да се молят за тях, и като винаги даваме милостиня на бедните. Това ще им донесе известно облекчение.” [22]

В други текстове на същия светец акцентът пада по-скоро върху облекчаването на страданията, които молитвите на живите могат да принесат на душите, намиращи се в ада:  „Ето, напразно грешникът е пропилял целия си живот… Но няма ли да заплачем за него, кажете ми? Не трябва ли да се опитаме да го избавим от опасността? Съществува, действително съществува начин да облекчим наказанието му, ако желаем. Ако често се молим за него, ако раздаваме милостиня, то макар и самият той да е недостоен, Бог ще ни чуе… А ако той самият не е извършил добри дела? Нека ги извършим вместо него… Мнозина са получили полза от милостинята, която другите са раздавали за тях. И ако да не са били напълно [помилвани], то поне са получили известно утешение.”[23]

Свети Кирил Йерусалимски отива още по-далеч, като казва, че молитвите за грешниците, и особено онези, които се произнасят по време на евхаристийната жертва, — дори позволяват на човека да получи от Христос освобождаване от мъките [24]:  „Защото знам, че мнозина казват:  „Каква полза за душата,  отишла си от този свят с или без грехове, ако бъде поменавана в молитва?”. Ако някой цар изпрати на заточение оня, който му е сторил зло, и неговите приближени, след като изплетат венец, го поднесат на царя от името на търпящия наказание, няма ли той да смегчи наказанието му? По същия начин когато отправяме молитви към Бога за починалите дори когато те са грешници, ние сплитаме не венец, а принасяме Самия Христос, Който се заколва за нашите прегрешения, умилостивявайки Човеколюбеца Бог спрямо себе си и тях.” [25] Увереността, че починалите, които се намират в ада, получават в една или друга степен от Бога утешение и облекчение на мъките си заради добрите дела на живите, е изразена няколкократно от свети Марк Ефески в речите, които представя на Флорентинския събор. [26]

В разбирането на светите отци на Източната църква (които не отделят вината от наказанието, както правят западните богослови от ранното Средновековие) съществува тясна връзка между два фактора: опрощаване на греховете, от една страна, и облекчаване на наказанието, от друга, като второто произтича от първото. [27] Например свети Никита Стифат пише:  „За нечестивите се молим за помилване и прошка на греховете им, като падаме пред Бога в молитва, за да бъде смекчено тяхното наказание, за да получат полза от лъча на Божията благост към хората, както и  Неговата милост и благодат; за тази цел ние раздаваме милостиня и пожертвования на бедните, извършваме всенощни моления и молитви, съгласно апостолското предание, и безкръвни Жертви за тях; защото наистина сме убедени, че те въздействат върху умственото възприятие на починалите и те получават частична почивка от заобикалящите ги скърби, както са вярвали Христовите апостоли и както е било открито от мнозина от светите отци”. [28]

Текстовете, които цитирахме, говорят за известно  „утешение”,  „смекчаване” на наказанието или  „частична  почивка от скърбите”, които грешниците търпят в ада. Въпреки това светите отци смятат, че в някои случаи молитвите на живите, и особено на светиите, помагат да се измоли от Бога нещо повече, а именно: някои грешници, чийто живот не е бил всецяло нечестив, получават от Бога пълно опрощение на греховете си и освобождаване от наказанието и могат или да избегнат ада в часа на Страшния съд, или да излязат от  „местата на мъчения” и да достигнат жилищата на праведните. [29] Всъщност според светите отци и православните богослови адът остава отворен и ще бъде окончателно затворен едва след Последния съд. [30] Например Теофил Кампанийски пише:  „От момента, в който е бил стъпкан от всемогъществото на Христовата душа, адът винаги е отворен; той не е бил затворен съгласно Неговата отсъда. Затова молитвите, литургиите на светата Църква и милостинята, която бедните получават за починалите православни, остават действени и чрез тях множество души се освобождават от мъченията, съобразно свойството и тежестта на греховете си”. [31] Тези свети отци и богослови често се позовават на случаите с Фалконила, която е била освободена от ада по молитвите на света Текла,  с император Траян, който е бил освободен от ада след молитвите на свети Григорий Велики [Двоеслов] [32] и с императора иконоборец Теофил, който е бил помилван, след като съпругата му Теодора помолила монасите, духовенството и всички вярващи да се молят за него. [33] Тези случаи обаче са смятани за изключение. В съчинението  „За починалите във вяра”, което дълго време е било приписвано на свети Йоан Дамаскин, благодарение на което е оказало огромно влияние върху по-късните богослови, се твърди, че неразкаяните грешници обикновено не се освобождават чрез ходатайството на живите за починалите. [34] Въпреки това немалък брой богослови смятат, че ако болшинството от грешниците не могат да избегнат ада, нито да се избавят напълно от настоящите си мъки, те все пак могат да получат известно облекчение по молитвите на вярващите. Така свети Марк Ефески пише:  „Беше ни казано, че дори онези души, които се намират в ада и вече са предадени на вечни мъки, било в действителност и опитно, било в очакване без всякаква надежда, могат да получат помощ и известно неголямо облекчение, макар че това не може да ги освободи напълно от наказанието, нито да им даде надежда за окончателно освобождаване.” [35] Тук свети Марк Ефески се позовава на едно откровение на свети Макарий  [36] и на една молитва на свети Василий, която се чете на Петдесетница по време на коленопреклонните молитви.[37]  Можем да заключим заедно със свети Епифаний Кипърски, че несъмнено  „молитвата за починалите е полезна за тях, дори и да не им бъде дадено всичко онова, за което се молим.” [38]

[1]Св. Йоан Златоуст. Тълкувание на Деянията на св. апостоли. Беседа XXI, 5.  Вж. също: Пак там. Тълкувание на Посланието до филипяни. Беседа III, 4.

[2]Св. Марк Ефески. Опровержение на латинските глави относно очистителния огън (Първо слово за очистителния огън) // PО. Т. 15/1. P. 40.

[3]Освен посочените по-долу, вж.: Св. Йоан Златоуст. За свещенството. VI, 4; Пак там. Тълкувание на Първото послание до коринтяни. Беседа XLI, 5; Леонтий Неаполски. Житие на свети Йоан Милостиви. 24.

[4] Св. Дионисий Ареопагит. За църковната йерархия. VII; III, 7; Св. Марк Ефески. Опровержение на латинските глави относно очистителния огън ( Първо слово за очистителния огън) // PО. Т. 15/1. P. 40; Висарион Никейски. Отговор на гърците относно позицията на латиняните за очистителния огън // PO. Т. 15/1. P. 76; Мелетий Сириг. Опровержение на Главите на Калвин и на Въпросите на Кирил Лукарис. Bucarest, 1690. P. 141 ss.

[5]Вж.: Патр. Доситей Йерусалимски. Енхиридион против Йоан Кариофил. Σ. 81–85.

[6]Освен посочените по-долу, вж.: Перов И. Ф. Руководство по обличительному богословию. C. 108–109; Темномеров А. Учение Священного Писания о смерти, загробной жизни и воскресении из мертвых. СПб., 1899. С. 158.

[7]Теофилакт Български. Тълкувание на Евангелието от Лука // PG. T. 123. Col. 880. Вж. също: Мелетий Сириг. Исправленная версия Православного Исповедания Петра Могилы. 1643 г. Амстердам, 1662. Ч. 1. Въпрос LXV.

[8]Вж.: Патр. Доситей Йерусалимски. Енхиридион против Йоан Кариофил. Σ. 82, 85.

[9] За когото казват, че е „най-добрият и оригинален византийски екзегет на XII век”.

[10] Михаил Глика. Письма на трудные места Божественного Писания. Письмо 19  // PG. T. 158. Col. 921–924; Св. Дионисий Ареопагит. За църковната йерархия. VII, 3, 7.

[11]Св. Марк Ефески. Опровержение на латинските глави относно очистителния огън (Първо слово за очистителния огън) // PО. Т. 15/1. P. 40–41.

[12]Вж.: Пак там (текст, цитиран по-горе, гл. VIII, с. 211–214); Архиеп. Антоний (Бартошевич). За задгробния живот на човешката душа. С. 17–18; Митр. Йеротей (Влахос). Животът след смъртта. С. 13–14.

[13] Вж.: Св. Марк Ефески. Опровержение на латинските глави относно очистителния огън (Първо слово за очистителния огън) // PО. Т. 15/1. P. 40–41.

[14] Вж. По-нататък, с. 263–265 от наст. изд.

[15]Вж. По-долу, с. 260–262 от наст. изд.

[16]Прот. С. Булгаков. Православието. Очерци… С. 381–382.

[17]Вж.: Св. Йоан Златоуст. Тълкувание на Първото послание до коринтяни. Беседа XLI, 5; Св. Григорий Велики. Събеседвания… IV, 57–60; Леонтий Неаполски. Житие на свети Йоан Милостиви. 24; Св. Симеон Метафраст. Житие на свети Теодосий Киновиарх. 17 // PG. T. 114. Col. 484–485; Митр. Гавриил (Петров-Шапошников). О служении и чиноположениях Православной Греко-Российской Церкви. С. 59; Преп. Иустин (Попович). Догматика на Православната Църква. Ч. 6. Есхатология. С. 375–376.

[18]Вж.: Григорий Велики. Събеседвания… IV, 57–60.

[19]Освен патристическите позовавания, приведени по-долу, вж. сред източните богослови: Митрофан Критопул. Исповедание веры  // Monumenta fidei Ecclesiae orientalis / E.-J. Kimmel-Weissenborn. T. 2. Iéna, 1851. P. 194–195; Еп. Силвестър (Малевански). Опыт православного догматического богословия. T. 5. Киев, 1897. C. 143.

[20] Достопаметни сказания за подвижничеството на светите и блажени отцизбучен патерик). Макарий. 38. (цитирано изцяло по-горе, гл. VIII, бел. 35 на с. 212 от наст. изд.).

[21]Св. Йоан Златоуст. Тълкувание на Първото послание до коринтяни. Беседа XLI, 4–5.

[22]Пак там. Тълкувание на Посланието до филипяни. Беседа III, 4.

[23]Пак там. Тълкувание на Деянията на св. апостоли. Беседа XXI, 4.

[24] Католическите богослови привеждат този текст в полза на чистилището, но: 1) тук не се споменава за чистилището като място на пребиваване на грешниците; не се говори за чистилище с продължителни наказания. Бог е Този, Който в отговор на молитвите на Църквата, прощава греховете и освобождава от наказанията.

[25] Св. Кирил Йерусалимски. Тайноводствени поучения. V, 10.

[26]Вж.: Св. Марк Ефески. Опровержение на латинските глави относно очистителния огън (Първо слово за очистителния огън) // PО. Т. 15/1. P. 40–43; Пак там. Втори отговор на латиняните, в който е изложена истинската вяра на Гръцката Църква (Второ слово за очистителния огън). 12 // PO. Т. 15/1. Р. 119; Пак там. Отговор на затрудненията и въпросите, отправени към него отностно тези думи на кардиналите и другите латински учители. 6 // PO. Т. 15/1. Р. 165.

[27]Вж.: Св. Марк Ефески. Втори отговор на латиняните, в който е изложена истинската вяра на Гръцката Църква (Второ слово за очистителния огън).19 // PO. Т. 15/1. Р. 130–131; Патр. Доситей Йерусалимски. Енхиридион против Йоан Кариофил. Σ. 81–85.

[28]Преп. Никита Стифат. За душата. XIII, 77.

[29]Вж.: Псевдо-Йоан Дамаскин. За починалите във вяра; Михаил Глика. Письма на трудные места Божественного Писания. Письмо 20// PG. T. 158. Col. 928–929; Патр. Мелетий Пигас Александрийски. Православное учение. Σ. 297, 300, 301, 309; Пак там. Письма христианам Хиоса. Р. 23; Григорий Хиоски. Краткое изложение Божественных и священных догматов Церкви. Venezia, 1635; Догматическое послание Восточных патриархов антиохийцам (1722) // Sacrorum conciliorum nova et amplissima collectio / Ed. J.-B. Martin, L. Petit. T. 37. Col. 191; Митр. Макарий (Булгаков). Православное догматическое богословие. Т. 2. С. 590–610. Молитвата на Църквата за починалите „може да облегчи състоянието на грешните души и да ги освободи от местата на мъчения, да ги изведе от ада” (Прот. С. Булгаков. Православието. Очерци… С. 382).

[30] Вж. сред другите: Патр. Доситей Йерусалимски. Енхиридион против Йоан Кариофил. Σ. 82; Архим. Антоний (Амфитеатров). Догматическое богословие Православной кафолической Восточной Церкви. С. 246.

[31]Теофил (Папафилос) Кампанийски. Сокровищница Православия. Σ. 217. Нека напомним, че тази книга е имала значителен успех; Светият Синод на Гръцката Църква я е одобрил през 1860 г. и препоръчал на всички вярващи.

[32] Вж. сред другите: Св. Марк Ефески. Опровержение на латинските глави относно очистителния огън (Първо слово за очистителния огън) // PО. Т. 15/1. P. 43; Пак там. Втори отговор на латиняните, в който е изложена истинската вяра на Гръцката Църква (Второ слово за очистителния огън). 12 // PO. Т. 15/1. Р. 119; Патр. Доситей Йерусалимски. Енхиридион против Йоан Кариофил. Σ. 83; Теофил (Папафилос) Кампанийски. Сокровищница Православия. Σ. 158–160.

[33] На тези случаи се позовава през XIV в. Никифор Калист Ксантопул в Синаксарите в Триода (вж.: Триод. Venise, 1870. Р. 17). Откриваме ги също и в службата за елеопомазанието на починалите, съставена през XIII в. от Атинския митр. Николай (вж.: Εὐχολόγιον sive Rituale Graecorum / Éd. J. Goar. Venise, 1780. Р. 441). Трябва да отбележим, че тази служба, оспорвана отдавна (вж.: Св. Симеон Солунски. За светия елей // PG. T. 155. Col. 521), днес е отпаднала от повечето Евхологии.

[34]Вж.: Псевдо-Йоан Дамаскин. За починалите във вяра.

[35] Св. Марк Ефески. Опровержение на латинските глави относно очистителния огън (Първо слово за очистителния огън) // PО. Т. 15/1. P. 40. Вж. също (смятан за един от най-значимите богослови на XVII в.): Мелетий Сириг. Опровержение на Главите на Калвин и на Въпросите на Кирил Лукарис. Bucarest, 1690. Р. 138–144.

[36]Цит. по-горе, гл. VIII, бел. 35 на с. 212 от наст. изд.

[37]Цит. по-горе, гл. VIII, бел. 36 на с. 212 от наст. изд.

[38]Св. Епифаний Кипърски. Панарий. LXXV // PG. T. 42. Col. 513B.