Светлата седмица

2939 0
sv

Източник: agiameteora.net
Превод: Мартин Ганев

Цялата седмица от Светата Пасха до следващата неделя, т.е. до Томина неделя, се нарича “Светла седмица”[1]. Защо се именува по този начин? В древната история на Църквата е съществувал чинът на Оглашените, т.е. на всички онези, които произхождали от езичниците или иудеите и са се обучавали в истините на християнската вяра, за да станат нейни членове в тайнството на Кръщението. По онова време Кръщението не е било индивидуално или семейно събитие, както е днес, но това събитие се отнасяло до изпълнението[2] на Църквата. Затова оглашените са се кръщавали групово в нощта на Велика събота срещу Неделята на Пасха. С Кръщението във водата “ветхият човек”, човекът на греха умира и с благодатта на Светия Дух се ражда новият, обновеният и подновеният, който заживява възраждането и обновлението. Седмицата, която следвала Пасхата се нарича “Седмица на обновлението” точно поради този факт на възобновяването. Тъй като кръстените през цялата седмица са носели бели дрехи, тази седмица също се нарича “Бяла” или “Светла седмица”.

Седемте дни от “Седмицата на обновлението” се считат за един ден, като продължение на Неделята на Пасха. Според 66-то правило на Шестия вселенски събор верните трябва да отпразнуват седмицата с духовно веселие, т.е. пеейки псалми и химни, а не с танци и развлечения; участвайки през цялата седмица в богослужението на Църквата и причастявайки се всекидневно, въпреки факта, че предходния ден са се хранили с блажни храни; да празнуват съвъзкресени с възкръсналия Господ. По време на Светлата седмица се храним с месо и в сряда и в петък. Траурният характер на Постите не намира място в събитието на Възкресението на Христа. “По време на Светлата седмица е позволено да се храним с месо в сряда и петък, защото този Господски седемдневен период се счита за един ден.”

По време на Светлата седмица се пее всекидневно последованието на Пасха без “Приидите, приимите свѣтъ”, нещо, което е възприето като един по-късен обичай и не се споменава в образците на Пентикостара. Този чин се е получил като подражание на последованието на “Благодатния огън” в храма на Божи Гроб в Йерусалим.

Но защо всяка година се празнува Светлата седмица? Много отговарят на този въпрос с отговора – “по исторически причини”. Църквата обаче не живее само с миналото. Причината за празнуването е напълно духовна. И коя е тази причина? Тъй като поради нашите прегрешения ние зацапваме белия хитон на Кръщението, ние се нуждаем от освещаване в покаянието. Трябва отново да станем храм на Светия Дух. Както казва и ап. Павел “тъй и ние да ходим в обновен живот” (Рим. 6,4). Необходимо е освещаване, възраждане, обновяване. “Осветете се братя”, както казва тропарът и “след като оставите ветхия човек, да живеете новия живот”. А също и както се пее в един друг химн – “върни се в себе си човече! Стани нов и вместо ветхия човек празнувай освещаването (обновяването) на твоята душа. Колкото време е останало от твоя живот, нека се възроди!”

Светлата седмица за верните се превръща в повод за духовно плодородие и добра промяна. В древната Църква Светлата седмица е била първата седмица от църковната година, начало на която се е смятало Неделята на Пасхата.

И накрая, със Светлата седмица започва в храмовете четенето на Евангелието според ев. Йоан.


 

[1] От гръцки тази седмица се нарича Διακαινήσιμος εβδομάς, което по-скоро би се превело на български като “Седмица на Обновлението”, за разлика от приетия на български превод като “Светла седмица”. – Бел. пр.

[2] Думата на гръцки е πλήρωμα, което на български може да се преведе богословски двусмислово като “изпълнението” или “изпълването” на Църквата. – Бел. Пр.