Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
„На Своя съд Христос ще гледа преди всичко доколко всеки от нас се е борил с вехтия си човек“
св. Паисий Светогорец
В светото Евангелие има няколко особени цитата, които в някаква степен смущават и дори водят до недоумение душите на вярващите. Един от тях е следният: „Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят“ (Мат. 11:12). Какво всъщност означава това? Нали Христос е Цар на мира и любовта и е въплътилият си Бог, Който пръска Своята светлина и озарение върху всички, които вярват и дори не вярват в Него? За какво насилие тогава става въпрос?
В нещата на духа това насилие е реално, необходимо и дори задължително за тези, които искат да спасят душите си. То е не само благословено, но и свято. Без него никой от нас не може да бъде достоен да се нарече истински верен и да живее вечно сред праведниците в царството Му. Това е неизбежно. Това е този праведен, но и единствен път, за да може душата да възстанови предишното си достояние преди грехопадението. Защото след изгонването на Адам и Ева от Едем те го изгубват и заедно с потомците си са обречени на заточение тук долу, в този враждебен свят, потопени в стихиите на смъртта, проклятието и греха.
Единственият начин да възстановят достоянието си и отново да заслужат Неговото благоволение е с труд, пот и молитва да се постараят да се очистят от пораженията на първородния грях. А за това е необходима борба. Свята битка. Безпощадна и до последен дъх.
Пред всеки предстои едно болезнено изкачване по духовната стълба и период на очистване и просвещение, който е свързан с това особено насилие над себе си в най-дълбокия смисъл на думата.
От мига, в който един човек повярва и реши да последва съзнателно Спасителя и да претвори учението Му в своя живот, с него настъпва една особена промяна. Тя е твърде различна от всички промени и превратности досега, защото е не просто свързана с хора и обстоятелства, а с коренно преобразяване на всичко, върху което той е стъпвал досега. Като обхват тя засяга дълбоко същността и фундамента на живота. Небесният огън така възпламенява целия вътрешен свят на човека, че дори за себе си той става неразбираем.
Вдъхновен от благодатта, той усеща нови трепети и изпада в такава възхита и религиозен екстаз, които е трудно да бъдат обяснени по какъвто и да е начин на неповярвалите. В това състояние той иска да прегърне целия свят, да се докосне до всяка друга душа и да благовести. Колкото повече, толкова по-добре. Той излива и иска да сподели всичко, което на практика става с него. Не след дълго се сбъдват първите по-реални наблюдения, недоумения, въпроси и дори разочарования и той постепенно се успокоява. Но това е част от промисъла на Бога за неговата конкретна личност. Защото Бог сякаш се отдръпва и намалява бликащата Си благодат. Това Той прави, за да го изпита и кали в бъдещата духовна битка. Наблюдава го как се бори сам и като грижовен баща му помага отстрани. Това е период на изпитания за вдъхновения неофит и той започва да се лута… Това духовно неспокойствие може да го доведе до изводи във всяка посока и да го накара да вземе решения, които могат да бъдат резки и дори крайни във всяко едно отношение.
Господ Бог допуска поднебесните духове да го пронизват и разколебават във всеки пункт на това, в което е повярвал или вече е убеден, че е ново и непоклатимо и няма как да бъде променено. И в зависимост от неговото състояние му влива нова благодат. Така, в свята синергия с Бога, получавайки Неговата благодат, със свои усилия той продължава напред, изграждайки своя конкретен духовен профил и оформяйки свой дълбоко съкровен, духовен ритъм на живот.
Тези своеобразни три етапа са описани по различен начин в наставленията на терапевтите на светото Православие — светите отци. Те по колоритен начин изразяват богатството на своя личен духовен опит и цялото наследство от духовните мъже, които са били преди тях на този свят път. Това е неизбежна траектория в движението и обучението на новоповярвалата православна личност. В нея се преплита личният почерк, но и се отразява общият мощен светоотечески опит, който е неизменен и неотменим.
Обгорялата душа, посетена от Светия Дух, изживява своята трагична „метаноя“ (преосмисляне, преценка на ценности, преобразяване), която е най-мощният и дълбинен процес във всичко изживяно дотогава. Тя преминава през различни етапи и продължава до последен дъх.
Това е състояние на обявена война, която се води на два фронта — вътрешен и външен. Дълбоко в своя свят — срещу страстите и всички навици и стереотипи, наслоени отвън. които човек сам е приел за постоянна величина. И отвън — с бесовете като верни служители на врага на човешкото спасение, сатаната. Война, наречена „ужасна“ от един от най-добрите демонолози на източната Църква — св. Игнатий Брянчанинов. За нея в Светото Писание е изречено ясно и точно от св. апостол Павел: „Нашата борба не е против плът и кръв, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12).
Всичко около човека се променя и се появяват проблеми от места и хора, от които той ни най-малко не е очаквал. Дори най-близките и обичани хора се променят някак си неочаквано и необикновено. Това е стихия и мощно претопяване, което увлича и се отразява дори на най-малките детайли както в ценностите, изповядвани досега, така и в най-малките детайли на реалното, връхлитащо битие. Логиката изчезва и се случват неща, които е трудно да бъдат обяснени на нормалните, трезвомислещи хора. Те могат да бъдат разбрани единствено от другите вярващи люде. Това е състояние на „невидима бран“.
В тази променяща се ситуация е добре конкретният човек да потърси съветите на духовник и да си намери опитен наставник и изповедник, когото да постави като кормчия на своя духовен живот и ковач на новия си духовен ритъм. Това ще „скъси” пътя и ще му спести нови духовни лутания и бъдещи катастрофи. Духовникът ще успее да го насочи в правилната посока и това до голяма степен ще го успокои и мотивира да продължава по-уверено напред. Той ще му разкрие богатството на светата Църква, изразена в молитвения дух, светото богослужение, общуване в енорията, изповед и покаяние, собствен ритъм на причастие. Това не само ще го доизгради като „нова твар“, но и му даде непобедима защита, както майката дава на верните си деца, които слушат и следват съветите ѝ. Тя ще го покрие с покрова си и ще го води напред през всички превратности на пътя му. Затова ролята на наставника е изключително важна. Това не е „гуру“ или някакъв едва ли не настойник на безпомощен човек, а истински пастир и водач през криволичещите пътеки на живота и през опасностите в неравния духовен път към очистване от страстите и оформяне на първите истински християнски добродетели. Така ще бъде оформен „новият човек“, воден от Светия Дух и подвизаващ се в откровението на вярата. По този начин ще бъде по-безболезнено за душата да премине по неизбежния „тесен път“, за който говори Светото Писание, и ще бъде превъзмогнато всяко крайно и рисково състояние в него.
В това отношение духовният живот прилича на духовна стълба, която вярващият ще се опита да изкачи стъпало по стъпало, атакуван от мисловните атаки на демоните, но воден от всепроникващата Божия благодат. Това е свято насилие, което си струва да приложи всеки, който се е устремил нагоре и иска да спаси душата си от примките на този тленен свят. Защото залогът е огромен, а това е състоянието на душата след излизането ѝ от тялото и нейната участ във вечността. Пред нея стои неизбежното — или слизане в бездните на ада, или живот в царството небесно.
Всеки се спасява преди всичко по милост Божия, но Христос ще прецени усилията, борбата и всички видими и невидими трудове за конкретната душа и в Неговата свята и пресвята преценка е ключът на бъдещето. Затова ние всички сме призвани не само да мислим и говорим, но и да се борим с всички свои сили като истински воини Христови, за да бъдем достойни да застанем отдясно на Спасителя Христос и да сме от обществото на избраниците Му в царството на светлината и вечното блаженство.
Никой от нас не знае деня и часа, в който ще бъде призован свише и ще дава отговор за изминатия път, затова сме длъжни да бъдем подготвени за това всеки миг. Този съд ще бъде дълбоко съкровен и личен и всичко ще бъде подложено на преоценка — видими и невидими грехове, сторени волно и неволно, действия и бездействия, нагласите, но и реалните трудове в борбата с вътрешните стихии и външните врагове, бесовете. Затова нека се трудим, изпълнени с дух на добротворство, и да вършим дела на милосърдие, което ще бъде решаващо за отсъдата на Спасителя, но и Съдията Христос!
