Автор: протойерей Александър Шаргунов
Източник: www.spc.rs/eng
Превод: Павел Стефанов
На втория ден от Рождество Христово Църквата обединява радостта си за новородения Спасител на света с пламенна прослава на Божията Майка – Пресвета Богородица. И през всичките дни на честването на Рождество Христово радостта е неделима за нас. Като почитаме Господа, ние почитаме Неговата Майка. Христос носи вътре в Себе си и в света този Божествен живот и светлина. Небето и земята гледат със страхопочитание към непостижимата слава на Пресветата Дева Мария, която се нарича Божия Майка – Майката на Този, Който създаде небето и земята. “Ето рабинята Господня” (Лука 1:38) – казва Пресвета Богородица, но Бог я нарича Своя майка. Тя е Майка и едновременно Девица, винаги Майка и винаги рабиня, точно както нейният Син – Бог и Човек – винаги е Бог и винаги Човек.
Точно както Тя постига Своето величие чрез смирение, така стига до майчинството Си чрез девственост. Тя запазва девствеността Си и става Майка, обединяваща две тайни на живота, които никога не съществуват едновременно. Човечеството стои пред тези две тайни, не може да ги разбере без Нея. В Христовото рождество Нейната девственост не само е запазена, но е възвисена, тя е коронована, цъфти чрез Нейното майчинство. И майчинството Й е свещено приготвено, благословено постигнато и божествено съвършено чрез Нейната девственост.
Днес празнуваме празника на Рождество Христово в един свят, в който майчинството се осквернява, а девствеността се осмива и иронизира, докато рутинното убийство на собствените неродени деца (т.е. абортът) – подобно на избитите във Витлеем младенци, само че в световен мащаб – и ежедневното разпространение на покварата свидетелстват повече ясно и от най-страховитите пророчества за факта, че човекът без Бог не може да бъде човек. Има много хора, които приемат Господ и Пресвета Богородица, като се започне с яслите във Витлеем (където, както ни казва Евангелието, можем да видим Младенеца и Неговата Майка) и завършвайки с Кръста, от който Спасителят на човечеството казва на Неговия ученик: “Ето Майката ти” (Йоан 19:27). И все пак има много хора, които минават, потъпквайки всичко! Да бъдеш избран за Божия Майка означава да носиш кръст. Никой не знае тайната на раждането, живота и смъртта на всеки човек, както Тя знае. И никой не може да се моли за човечеството с такова състрадание и любов като Пресвета Богородица, защото тя е Майка на всички живи хора и Майка на Живия Бог.
Нека днес да се опитаме да размишляваме колкото се може по-дълбоко за тайната на застъпничеството на Божията Майка. Ето, във Витлеемския ясли, за Нея Христос едновременно е и Спасителят на света, и растящ младенец. Младенец, подобен на другите, но в същото време и предвечен Син – Този, Който в Предвечния Съвет избрал да поеме върху Себе си тежестта на света. Така Тя носела Своя Младенец, както всяка друга майка носи своето първородно дете. Обаче Тя трябваше да бъде подготвена от Светия Дух за тежестта на греховете на света, които Нейният Син трябваше да понесе.
Чрез вярата си Тя ясно разбира какво означава всичко. Тя, Която никога не е съгрешила дори в мислите Си, според св. Силуан Атонски, знае какво означава грях. Тя знае точно степента на оскърбление към Бога, която нанася грехът, и от момента, в който Тя започнала да носи Своя Син в Себе си, грехът станал повече от просто външна проява за Нея, защото Христос, Който ще поеме на раменете си греховете на всички хора, живее вътре в Нея. Сякаш Тя носеше в Себе си покаянието на целия свят. За всеки грях Тя вижда и знае: за това Синът Й е дошъл, това ще бъде причината за Неговото страдание, поради това Той ще умре.
И в деня на Христовото рождество, когато с радостна светлина се открива силата на Божественото прошение, Тя стои пред този океан от благодат по напълно различен начин. Досега Божията Майка носеше благодат, скрита в Себе си. Макар че Тя беше заобиколена от дъха на Светия Дух, Тя не Го познаваше толкова, колкото сега. Тя вижда Бога със Своите собствени очи и се докосва до Него със собствените Си ръце и се моли за всички. И Нейната молитва става непобедима като оръжието на Кръста, което дори в този момент пронизва сърцето й.
Християнски майки, християнски девици и всички православни християни! Сред ужасните изкушения на света, когато почти всички се оттеглят без всякакво съпротивление срещу наглия и безсрамен грях, Църквата повтаря отново и отново думите на Св. Йоан Златоуст: “Всички задачи в живота трябва да отстъпят пред задачата за отглеждане на деца“, и думите на светите Оптински старци: “Да запазим целомъдрието в наше време, означава да запазим всичко.” И когато сърцата ви се отчаят от безнадеждността да вършат нещо добро – обърнете се към Божията Майка. Нейната молитва наистина изпълнява невъзможното. Амин.
