Автор: Редакция на портала „Православие и мир”
Превод: Татяна Филева
Източник: www.pravmir.ru
Кръстът, на който бил разпнат нашият Господ Иисус Христос, открила светата равноапостолна царица Елена, майката на Константин Велики. След възцаряването на нейния син царица Елена живеела при двора. Не се месела в политическите дела, а посвещавала останалите години от живота си на укрепването на християнската вяра. Не можем да си представим по-печално и безрадостно състояние от това, в което последното римско завладяване оставило Палестина.
Върху развалините на Давидовия град бил построен нов град, украсен с езически храмове и други паметници на идолослужението. Олтарът на Юпитер бил поставен на същото онова място, където някога бил Соломоновият храм. Съзнателно или случайно, местата, осветени от раждането и смъртта на Спасителя, били осквернени от капища, посветени на гнусните тайнства. Над главните градски порти било поставено изображение на свиня, та с тази противна за израилтяните емблема да бъдат заставени да стоят надалеч от своя свещен град.
След пристигането в Йерусалим първото желание на императрицата било да посети мястото на погребението на Спасителя. „Да отидем – казала тя – да отидем да почетем мястото, където са спрели да шестват Неговите свети стъпки”. Но за нейно велико удивление никой не можел точно да й посочи това място. От много отдавна езичниците затрупали пещерата, в която бил погребан Иисус Христос, за да я лишат от почитта, която й оказвали християните. Постепенно и самите християни престанали да посещават пещерата, за да не окажат някаква почит на предметите на идолослужението, съзнателно поставени от езичниците на святото място. След това, вследствие на станалите в Йерусалим политически преврати, пожари и опустошения, самото разположение на града силно се изменило.
Новото поколение, което населявало града, почти било изгубило преданието за светите места. От всеобщо забвение било запазено само мястото на раждането на Спасителя – Витлеемската пещера. Но Елена не отстъпила пред тези препятствия. По нейна покана при нея се събрали най-образованите от християните и юдеите, и в нейно присъствие направили топографско изследване за мястото на страданията на Иисус Христос. Разказват, че в този случай по-голяма услуга оказал един юдеин, който бил наследил от своите предци тайната за светите християнски места.
Още щом било определено мястото на страданията на Иисус Христос, самата Елена, начело на работниците и войниците, побързала към посоченото място и заповядала да го разчистят. Работата била много тежка; трябвало да се разрушат голям брой постройки, издигащи се на голготския хълм и в неговите околности. Но Елена имала заповед от Константин да не отстъпва пред никакви трудности. Разрушавали и къщи, и езически храмове, копаели дълбоки ями, и при това се стараели да отнесат колкото се може по-далече изкопаните материали, за да очистят святото място от всичко, което било направено от ръцете на езичниците. Света Елена насърчавала всички към труд с пламенни думи. „Ето – казвала тя – мястото на сражението, но къде са знаменитите победи? Аз търся това знамение на нашето спасение, и не го намирам. Как така! Аз царувам, а Кръстът на моя Спасител лежи в праха!… Как искате да се смятам за спасена, когато не виждам знамението на моето изкупление?”
Накрая Господ благословил изключителните усилия на Елена с пълен успех: под развалините на капището на Венера била открита пещерата на светия гроб, и по свидетелство на всички историци (с изключение на Евсевий), били намерени три дървени кръста, запазили се напълно невредими. Никой не се съмнявал, че тези кръстове са оръдията на смъртното наказание на Иисус Христос и двамата разбойници, разпнати с Него. Затруднението се състояло само в това как да узнаят на кой от трите кръста е пострадал Богочовекът.
На мястото, където лежали кръстовете, била докарана жена, страдаща от неизлечима болест. Донесли от пещерата трите намерени кръста. Йерусалимският епископ Макарий, императрица Елена и всички присъстващи паднали на колене, молейки Господ да им покаже дървото на спасението. След това върху болната били положени двата кръста, но безуспешно. Но още щом третият кръст се докоснал до членовете на умиращата, тя веднага отворила очи, станала на крака и започнала да ходи, прославяйки Господа.
Още щом Господ със силата на чудо засвидетелствал истинския Христов Кръст, света Елена, с изпълнено с радост и в същото време със страх сърце, побързала да се приближи до свещеното дърво. Тя искала, но същевременно се чувствала недостойна да се докосне и да целуне толкова велика светиня. С чувства на най-дълбоко благоговение тя се преклонила пред Христовия кръст.
Преди заминаването си от Палестина царицата много дейно се заела с устройването на църквата на Възкресение и на Христовия Кръст, която решили да издигнат над светата гробница. Освен този храм, Елена започнала да строи и други два: над Витлеемската пещера, където се родил Спасителят, и на Елеонската – откъдето Той се възнесъл на небето.
Сред всеобщото тържество, обградена с любовта и уважението на всички християни, Елена почувствала приближаването на смъртта и починала на около 80 години. Тя тя предала духа си в началото на 328 г. на ръцете на своя син и на внука си Констанций. Увещавала ги да управляват поверените им от Бога народи справедливо, да правят добро, да не се превъзнасят, а да служат на Господа със страх и трепет.
