Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Св. Паисий Светогорец, когато при него идвали поклонници, обичал да ги наставлява, че тогава, когато имат сериозни проблеми, трябва да ги решават на първо място по духовен начин, а едва след това да търсят всякакви други светски решения. Това той правел често, защото хората се обръщали към него, след като преди това са търсили различно светско разрешение и едва тогава разговор с духовник. Но атонският подвижник настоявал, че ако те са истински православни и вярващи, е нужно първо да потърсят чисто духовно решение.
Уви, ние твърде често постъпваме по този начин и се държим също като тях. Не търсим на първо място Христос като Вседържител и наш личен Спасител и Пастир, а прибягваме трескаво към какви ли не светски пътища — връзки, контакти и консултации и постъпваме изцяло като невярващите. И едва когато изпробваме всичко или почти всичко, разочаровани се обръщаме към Бога, като едва ли не „последна инстанция“. Това е критерий за нашето маловерие, за липса на достатъчно упование и дори на настояща, жива лична вяра в Него. Ясно свидетелство за нашето отстъпление и тъжна диагноза за нашето реално благочестие. Много често някои при все че са дългогодишни вярващи стигат дотам да търсят пътища за решаването им не само по принципите на света, но и като се допитват до врачки, гледачки, астролози, предавайки по този начин Христос и обръщайки се към дявола. Това е пагубна практика, която твърде често е превърната в навик. И така, ние вършим точно обратното на това, което иска Спасителя, като търсим света, а не Него, материята, а не духа, кесаря, а не Бога. Когато това се извършва от невярващи, е разбираемо и обяснимо, но ако произтича от нас, които сме повярвали и сме тръгнали съзнателно по стъпките Му към Неговото царство, е повече от укоримо.
За съжаление, ние постъпваме така не само с проблемите си със светски характер, но и с тези с духовен характер. Затова е особено важно всеки от нас да преразгледа своето отношение и да изгради един изчистен стереотип с духовни приоритети при връхлитащите го битови и здравословни проблеми.
Но какво реално можем да направим? На първо място, ако имаме духовник (изповедник) и пряк ръководител на духовния ни живот, да се обърнем към него. Да потърсим разговор с него и внимателно да го запознаем с всички детайли. А след това не само да го послушаме, но и да последваме наставлението му като такъв, който държи ключа за нашия живот и е наш личен застъпник пред Спасителя. Така ще проявим своето послушание и реално лично смирение. Ще избегнем множеството прояви на гордостта и личното лутане по измамните пътища на света и неговите съмнителни рецепти.
Когато нямаме изповедник, да потърсим духовник и да приемем думите му и едва след това всичко останало. Така ще потърсим неговото благословение, с което ще облегчим пътя за разрешаване на конкретния битов или здравословен проблем. Но дори и да не постъпим така и да пренебрегнем връзката си с духовника, можем да сторим следното. Добре е по най-бързия начин да започнем да се молим с молитвеник или дори без него, със свои думи, но пламенно и от сърце. Да отправяме молитви към Бога, към Божията Майка като наша майка и закрилница и да прибегнем към застъпничеството на светиите.
В духа на светото Православие всички светци отговарят за широка гама от проблеми и дават застъпничеството си, но има и такива, които имат особено отношение към конкретен проблем или събитие в нашия живот. Например св. Мина — за намиране на изгубени вещи, за брак, намиране на партньор или преди пътуване, св. Спиридон и св. Николай — за бързи сделки или съдебни спорове, а при болести е препоръчитено да се обръщаме към светците-лечители и безсребърници — св. Седмочисленици, св. Пантелеймон, св. Козма и Дамян, св. Нектарий и още ред угодници Божии.
Още по-добре е да потърсим конкретен акатист за разрешаване на проблема и болестта към конкретния светец и редовно да четем целия или част от него. Така ще потърсим лично молитвено разрешаване на проблема в своя малък свят и ще изградим живо общение с Христос и Неговите светии.
Молитвата, тази „майка на добродетелите“, ще ни даде не само утеха, но и пряк отговор на нашите трескави търсения и колебания в духа. Душа, която се моли, няма как да не бъде помилвана… Нашият трепет, дори и най-малкият, ако е искрен, ще бъде разбран и приет. Защото Бог е личност и ние общуваме с Него не като обикновени питащи или адресати, а в отношението „личност към личност” и очакваме лично отношение като конкретно кръстени в Него християни, които имат личен ангел пазител и възприемник (кръстник). Той няма да ни отхвърли и отклони, а ще намери начин да ни отговори — или с вложена от Него мисъл, или със среща с някого, който ще ни предложи някакво неочаквано решение. Това ще бъде част от онези тихи чудеса на Бога, които изпълват живота на всяки вярващ човек, колкото и различен да е той в същността си. Така Той диша в живота на всеки, дори и на невярващите хора, които също са под Неговата закрила. Защото всички ние сме Негови осъзнали се или не деца, разумни или неразумни, и Той като Отец знае какво да ни даде и как да ни настави в нашия малък свят. Обещал ни го е с всичко Свое — слово, пример и наставления в нашите криволичещи пътеки.
От особено важно значение е да прибегнем до милостинята и на практика да съчетаем милостиня и молитва и така да засилим ефекта от нашия труд. Това е свято съчетание и е особено значимо пред очите на Всемилостия Бог, Който е дал особени обещания за всички, които следват пътищата на милостинята. Но успоредно с това да отидем до храма, да притихнем в тишината на храма и да се молим и там, но и да запишем молитви или литургии за този проблем. Можем да закупим и да оставим там безкръвен курбан (оброк) от вино, брашно и зехтин, като новозаветна жертва за облекчаване на настоящия третящ проблем.
Особено значение имат светите четиридесетници — записването на имена за четиридесет последователни свети литургии, които се четат всяка сутрин в олтара от служещия свещеник и на светата проскомидия се отделя частица от нафората и се потопява в светия потир, където хлябът и виното по тайнствен начин се претворяват от свещенослужителя, превръщайки се мистично в Тяло и Кръв на нашия Спасител Иисус Христос. Това е много силно средство за призоваване на Божията помощ и милост и на практика има множество случаи, когато се постигат бързи изцерения и намеси, както в живота на вярващите, така и на невярващите и дори на неподозиращи и немолещи се хора.
Много е важно в такива моменти да се посещават редовно светите богослужения по възможност през седмицата и най-вече тези в неделя с особено възкресно настроение и благодат. Но най-доброто, което можем да сторим особено при сериозен битов или духовен проблем, е да попостим и да се изповядаме, а след това, ако няма изрична забрана от духовника, да се причастим с Тялото и Кръвта на Нашия Спасител Иисус Христос. Това е забравеното, но най-добро лекарство. Покаянието е вечният зов на старозаветните светци и пророци, посланието на св. Йоан Кръстител и първата проповед на нашия Спасител в хода на Неговата историческа и духовна мисия. На нас ни е дадено свято обещание и надежда с думите на св. пр. Давид: „Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено, Ти, Боже, не ще презреш“(Пс. 50:19).
Преклонената глава и личното разкаяние особено много радват Господ Бог като Наш общ Отец и приятел, защото всички ние съзнателно или не сме в ролята на Негови блудни синове и дъщери. Нещо повече, ние сме длъжни да търсим във връхлетелите ни нещастия и събития не просто нещо случайно и откъслечно, а пак Него и Него и да знаем, че това е изпратено или допуснато по воля или допущение Божие. С това Той иска да ни закали, обучи и възпита и да ни направи много по-верни и отдадени на него и на майката Църква. Така Той изпитва нашата вяра и лична вярност и упование към и в Него! Иска да провери не само дали вярваме на практика, но и дали се уповаваме на Неговата опека винаги и във всичко. Защото няма ситуация, от която да не може да ни избави и изкушение, което да не прогони с всемощната Си десница като Всемогъщ и Милостив.
А приемането на светото Причастие, на Неговите Тайни, ще ни даде най-добрата защита и подкрепа в криволичещите пътища на живота против видимите и невидими врагове и ще ни даде благодат да продължаваме напред в следването на нашия път като християни и хора. В особено тежки случаи на проблеми от здравословен и битов характер да прибягваме и до тайнството на Елеосвещаването (Маслосвет), което има особено последование и се отслужва лично от един или няколко духовници в храма или у дома с или без роднините на човека. Старецът Йоан Крестянкин в своите „Писма“ особено силно го препоръчва като изключително силно и дори решаващо в отблъскването и търсенето на най-благодатното решение.
А веднага и дори малко преди това да благодарим за всичко и да въздадем Нему слава, защото сме удостоени Той да ни погледне и да ни помогне и така да ни привлече към себе Си. Нека да постъпим като благодарния прокажен, който явно и признателно отишъл и лично Му благодарил за изцелението си, а не като деветимата неблагоразумни, които макар и чудодейно изцерени от неизличимата болест на проказата, са побързали да продължат по своите пътища и са забравили, че това е особена милост и проява на любов.
Всички тези неща в духа на светото Православие е добре да съчетаем и с другото светско или медицинско решение. Те да не бъдат алтернативни, а комбинирани, освен ако наистина са богопротивни или съмнителни. Светата Църква не е място на фанатици, изцяло отхвърлящи съветите на света и хората в него.
Особено важно е това при разрешаването на проблеми с болестите, където комбинацията между духовното и медицинското е не само желателно, но и препоръчително. В този дух са и наставленията на съвременните старци и боговидци — св. Паисий, св. Порфирий, старците Тадей, Севастиян и Назарий. Ако ние сторим тези неща, ще изпълним на практика думите на Псалмопевеца: „Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи“ (Пс. 54:23) и ще потърсим на първо място Неговата правда и царство. А Той ни е обещал, че не само ще бъде с нас, но и ще ни отговори, ще ни даде и дори придаде за доверието ни към Него.
