Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
„Молитвата през нощта е много по-полезна от дневната, както нощният дъжд е по-полезен за растенията от дневния.“
Св. Паисий Светогорец, „Писма“
Ние, православните, обичаме да се молим, да се уединяваме и да коленичим и така да търсим живото общение със Светия Дух. Затова за другите християни сме мистични, загадъчни и търсещи Неговото вътрешно царство. Може би и затова наричат светото Православие „стенещото християнство“. Но това е израз на нашия съкровен дух, култура и традиция, такава, каквато е — непреходна и вечно възраждаща се от древността до днес. Възпяваме и нещо повече — живеем с молитва, като се опитваме да я превърнем в нестихващо дихание.
В източното богословие е писано толкова много за нея, за тази, която светите отци наричат „майка на добродетелите“. Но малцина са докосвали една полузабравена и деликатна тема — за нощната молитва. Тя остава някъде назад и встрани от всичко, което ангажира вниманието на търсещите духове.
Но още в древността светите отци, тези опитни терапевти на душата, ѝ отделят особено внимание и ѝ придават голямо значение за благодатното израстване на духа. В църковното богослужение тя е застъпена най-силно в манастирите, главно чрез полунощницата и всенощните бдения. Но в този задъхан и шизофреничен свят тя изниква като привилегия и има своя релеф, ако е възприета от православния вярващ в личното молитвено правило и ако се е превърнала в един благочестив навик.
Съвременният човек е объркан и разпилян в хода на дните си и трудно се „събира“ в себе си. Стихиите на света го пронизват от всички страни и опустошават неговия раним душевен свят. Затова той има нужда да навлезе в една друга реалност, да потърси нова алтернатива за живо общение с нетварните енергии на Бога. Но именно в прегръдката на нощта, когато ритъмът на света почти изчезва и търсещият има време да се вгледа в себе си и да навлезе във вътрешната си стаичка. Това е нова дълбочина и влизане в често неподозирани нива на познание и откровение.
Най-големите апологети и мистици на Изтока са отразили това още в зората на християнството. Те са оценили какво оръжие и защита може да бъде молитвеният труд през тъмната част на денонощието. В едно свое разсъждение св. Йоан Златоуст изрича: „Повярвай ми, не толкова огънят унищожава ръждата на метала, колкото нощната молитва — ръждата на нашите грехове“ („Бисери от духовната съкровищница на светите отци“, стр. 165). С гениалния си усет, осветен свише, той е достигнал до това дълбоко прозрение. Светите отци векове наред възпяват в този дух нощната молитва като особен подвижнически труд и я преценяват като особено значима и благодатна. Тя е привилегия само за най-богоносните и отдадени воини на „невидимата бран“. Бойците от първите окопи, които безстрашно се хвърлят в стихията на схватката с невидимите врагове, поднебесните духове на злобата, за спасението на своята и на чуждите души.
Човекът обаче е неизменим и за съжаление, в историята на събитията и духа, той непрестанно повтаря грешките си, оставайки някак си на повърхността на разбирането и приживяването на събитията. И преди, и сега преобладаващата част от православните лекомислено пропиляват времето си и пропускат отдадените им възможности да го изпълват с истинско духовно и молитвено служение. Немалко вярващи се събуждат през нощта и потъват в безпокойство и вътрешен хаос, поддавайки се на вътрешните си страхове и на внушенията на лукавия. В този дух е и изреченото от един от просветените мъже на руското подвижничество и опитен демонолог св. Сава Печорски, който от горчивината на своя духовен опит, изтъква значението на нощната молитва и изрича: „Много е ценно да се молим в три часа през нощта. Обикновено мнозина се събуждат по това време, тъй като гласът на ангела пазител ги буди, но малцина са тези, които се молят, а болшинството се обръщат на другата страна и отново заспиват. А Господ ще потърси сметка за това пренебрежение към молитвения час. Щом си се събудил, прояви усърдие към молитвата, кажи, макар и легнал: „Господи, иже Пресветаго Твоего Духа” или „Милосердия двери“, „Возбранной воеводе“ или „Богородице Дево, радуйся“. Това е добър час на Небесната царица и тя ще възнагради вярата ти“ („Велики руски старци”, том 2, стр. 575).
Това наблюдение на този опитен пастир и подвижник осветява трептящия въпрос „Какво да правим, когато се събудим през нощта?“. Носи утеха и отговор на вътрешните търсения и най-важното — носи насока за решаване на този наболял душевен и психологически проблем.
При особено чувствителните вярващи и раними души тези събуждания могат до доведат до депресии, страхови неврози и пълна обърканост на поведението както през нощта, така и през настъпващия ден. Мнозина от тях изпадат в неверие и суеверие и това може да прерасне в състояние на отстъпление. Но чрез този духовен съвет те получават просветение и придобиват увереност, че са докоснати от Пречистата и имат нейната топла майчинска подкрепа в това тайнствено избраничество. Това им придава благодатни сили да продължават под нейния свят покров и насърчава пътя им занапред в личния духовен подвиг като християни.
Нощната молитва носи огромен резерв и мощен потенциал, който православният на нашето време може да преосмисли и да изпълни с истинско съдържание. Постепенно да приучи себе си да отделя макар и малко внимание за това духовно упражнение, което да „разшири“ душата му и да разкрие целия му потенциал като молитвеник и защитник на душите.
Затова нека не се леним, а да бъдем просветени и озарени да постоянстваме в това наше малко, но важно подвижничество по пътя към царството Божие. Нека да прибягваме към привилегията на нощната молитва не само когато се събуждаме през нощта, но и сами да се приучваме да се будим, и така да храним душата си с благодатните дарове на Светия Дух за схватките ни с невидимите и видимите врагове по пътя към несъкрушимото Му царство.
