Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Отче, пази вярата си!
Ти я получи като дар от Бога и я разпали и нейният пламък озари пътя ти. Върху нея изгради живота си и насочи стъпките си като камък, върху който построи всичко издигнато нагоре. Но стихиите на света и козните на врага я разтърсват и смущават и създават истинска опасност да я погасят. Но ти не им позволявай и се бори със зъби и нокти и я пази като зеницата на окото си!
Отче, пази вярата си!
Ти си призван и призован още от утробата на майка си да бъдеш Негов и да пасеш стадото Му. На теб Той оказа великата привилегия да свързваш и развързваш, да общуваш с ангели и да гониш демони. Поставен си да бъдеш Негов посланик в земята на живите и разпоредител на тайните Божии. Нито за миг не забравяй това!
Отче, пази варата си!
Ти си офицер Христов, пастир и баща и ти е връчено да водиш воините в битките и да развяваш знамето на Кръста тук долу в „долината на смъртната сянка“. Той написа името ти на небето и се обърна към теб със съкровеното: „Синко, дай си мен сърцето” (Притч. 23:26). И ти откликна на Неговия зов и Му го откри и даде чисто, искрено и отворено. Но твоята немощ и битките на ума го разпиляват и въвеждат в смут и заблуда.
Отче, пази вярата си!
Ти си вестител на небесното царство и стълба към рая за онези, които са призвани да носят печата му и да наследят земята. Не позволявай ръждата на рутината, умората и отегчението да вземат връх и да потушат въглените в огнището на душата ти.
Отче, пази душата си!
Ти си проповедник на светото Евангелие и не позволявай да замлъкнат устните ти и бездушието на света да парализира душата ти. Не оставяй сянката на маловерието да застане на небето ти. Бъди верен и в малкото, и в голямото, сред силните и слабите, ближните и далечните.
Отче, пази вярата си!
Ти си мост между живота и смъртта, между видимото и невидимото и носиш лекотата на бремето Му и благостта на игото Му. Той те постави да бъдеш стълб и стожер и да събираш около себе си поразените от греха.
Отче, пази вярата си!
Ти водиш жадните през пустинята на живота, както Моисей е водил народа си към обетованата земя. На теб Той даде честта да раздаваш манната небесна на всеки един от тях. Затова бди, закриляй и пази всеки от тях и най-важното —особено внимателно наблюдавай душата си!
Отче, пази вярата си!
Ти премина труден път, мина през огън и вода и разгледа гънките на толкова страдащи души и те ти причиниха умора със своята откровеност и разтърсваща искреност. Оставиха пепел в сърцето ти и натовариха мислите ти, но ти ги потопи в морето на Божията любов и те ще се разтворят в нея. Неговата благодат ще възроди лекотата и трепета на твоето служение!
Отче, пази вярата си!
Ти държиш ключа за тайните на душите и познаваш изкушенията и болестите на пастирското служение. Бъди великодушен и милостив и не осъждай. Не се вглеждай в недъзите на твоите събратя и съслужители и не ги вини строго за грешките им. Всеки има своя път и дарове, борба и изкушения. С нищо не си по-добър от тях, затова се смири и ги приеми такива, каквито са. Поставен си сред тях от Спасителя, за да вземеш своите уроци в училището на живота.
Моли се за тях и се обогатявай от всичко, което носят в служението. Почитай тези, които са над и около тебе и не забравяй, че и ти носиш своята немощ и непревъзмогната слабост. Всеки от тях обичай такъв, какъвто е и го поставяй в светлината на образа на Христос
Отче, пази вярата си!
Ти извървя дълъг път от мига на своето преображение и винаги пред теб да бъде трепета на първите ти служби и сълзите на новоначалния. Често си спомняй за този неизказан възторг, чистите сълзи пред светия престол и възраждай чистотата и вдъхновението на новото рождение като отец и пастир. Бори се със заразата на пълзящата топлохладност и разгори ревността си.
Отче, пази вярата си!
Ти преминаваш през своята метаноя и придобиваш благодат, воден от ангелите и вдъхновяван от светците. Изкачвай се стъпало по стъпало по духовната лестница до вратите на царството Му, без да гледаш надолу към преизподнята и пламъците на ада. Не спирай въпреки внушенията на демоните и се моли.
Отче, пази вярата си!
Ти гори и пръскай светлина и разгаряй пламъка на своята любов и отхвърляй бързо нашепванията на лукавия. Имай огъня на вярата, не тази на богословите и мислителите, а тази на апостолите, тази чиста, крехка, стопляща и неповторима вяра, която преобрази вселената и ги превърна в ловци на човеци. Тя е чудо отвъд всякаква логика.
Отче, пази вярата си!
Ти пребъдвай в любовта и „помни първата любов“ и я скътвай дълбоко в душата си. Първата, а не последната, защото тя е най-скъпоценният дар на Христос. Опознай даровете си от Него и ги пази. Не заравяй талантите в земята като слуга негоден, а с молитви и трудове ги умножавай и преумножавай, за да ги върнеш на Дароподателя и да чуеш отговора за твоето достойно служение.
Отче, пази вярата си!
Ти си длъжен да вървиш напред и нагоре по пътя за рая и не се отклонявай встрани. Не спирай и не се успокоявай, че си нещо и че не дължиш нищо на Него. Защото всичко, което имаш е от Неговата благодат, а от теб са само нищожеството и заблудата. Негови са победите, а от теб са само греховете и прегрешенията.
Отче, пази вярата си!
Ти си воин на светлината и трябва да водиш борбата само с чисто сърце, като отхвърляш омразата и нечистата съвест. Върти духовния меч в ръката си и пази искреността на своя малък подвиг, без да го омърсяваш със злопаметност и мисли за лично въздаяние. За да служиш на Царя на мира и любовта, първо отърси калта от душата си.
Отче, пази вярата си!
Ти просто бъди Негов и помни обетите си в своето ръкоположение. Бъди светлина, където има тъма, любов, където е омраза, надежда, където цари безнадеждност, сила сред слабостта и смисъл, където всичко е безсмислено. Нека любовта и смирението не те напускат никога.
Отче, пази вярата си!
Ти не разполагаш с дните си и не знаеш кога ще бъдеш призован да дадеш отговор пред съда на Христос. Защото този, на когото много е дадено, много и ще се иска, и ти ще носиш отговорност не само за своите дела, но и за всяка своя мисъл и дума.
Отче, пази вярата си!
Ти си поставен да принасяш плод и той да пребъдва в теб и чрез теб. Ти си крехък и раним и си като буре с барут, което и от най-малкия пламък може да се взриви. Не позволявай врагът да те връща в миналото и да те хвърля в бъдещето, а бъди и твори тук и сега, отвъд преди и след. Всички имаме само този ден. Пази тайната на деня и го изпълвай с пълнотата на своето служение.
Отче, пази вярата си!
Ти бъди такъв, какъвто трябва да бъдеш. Затова служи, благославяй и освещавай и пръскай Неговата светлина и истина винаги, навсякъде и във всичко! Помни завета Му: „И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света“(Мат. 28:20).
Отче, пази вярата си!
