“Ангелите, като видяха
влизането на Пречистата,
се удивиха, как Девата
влезе в Светая Светих”
Канон на Въведение, 9 песен
Братя и сестри,
На днешната дата заедно с цялата Църква празнуваме Въведение Богородично в храма и ден на християнското семейство.
На този ден Йоаким и Анна въвеждат в него своята дъщеря. След навършване на третата й година, след отбиването на детето и възможността то да живее отделено от своята майка, родителите решават да изпълнят обета, който са дали при раждането на дъщеря си: да посветят Мария на Бога Тяхното влизане в храма е съпроводено от много радост.
Мария минавапрез двора, прекосява светилището, изкачва петнадесетте стъпала и влиза направо в Светая Светих. Дързостта й предизвиква удивлението на всички, ала никой не дръзва да възпре благочестивото дете. Не само хората, но и ангелите дори са обзети от удивление, както чухме в началото от канона на празника, защото това несравнимо влизане им открива, че вече наближава обещаното изкупление на човечеството чрез идването на Спасителя.
Ето, днес на този празник на християнското семейство естествено възниква въпросите: Допускаме ли нашите деца да отидат при Христа, както Той ни заповядва? Как християнското семейство въвежда децата си в храма?
Има много възгледи за семейния живот, както и много семейства, но само християнското семейство има за свой образец Божия план за човека.
Целта, която християнското семейство трябва винаги да има в предвид, е да вдъхва у децата лична любов към Христа и Св. Богородица. Религиозното възпитание на децата се осъществява главно чрез личния пример и чрез атмосферата на любов и молитва в дома. Когато водим децата към Бога, любовта молитвата и примерът са далеч по-резултатни от думите – всъщност точно те предават значение на думите.
Най-добрите образователни методи целят да научат децата как да учат. Има такава пословица: “Дай на сина си риба и той ще се нахрани добре днес. Научи го как да лови риба и той ще се храни добре цял живот”. Ние разбираме по подобен начин задачата си на православни родители и педагози, когато учим децата си как да обичат Бога и да търсят и откриват Божията воля за себе си. Ако те са научени да обичат Бога и светиите, всичко останало ще им се предаде.
Децата са пълноценни членове на Православната църква, на Тялото Христово. Дори ако детето още не може да разбере всичко, което става в храма, то може да вдишва, вкусва и пипа и само да чувства присъствието на Светия Дух. Не бива да лишаваме децата от това преживяване; трябва да ги научим да го ценят, да го очакват с нетърпение, да участват в него – с молитва, причастие и по всички други начини.
Много родители са убедени, че децата им могат да познаят Бога само в храма; а между другото, това съвсем не е така. Детското религиозно възприятие съществено се отличава от това на възрастните. Неслучайно Господ е казал: Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно (Мат. 18:3).
Не бива обаче да претоварваме децата с прекалено дълго молитвено правило в къщи или да ги водим на всички служби само защото на нас ни се иска да присъстваме на тях. Ние не искаме да ги правим мързеливи по отношение посещението на църква, но ако това се превърне в обременяващо задължение, те могат да въстанат против него в един момент. Когато детето израсне с благоговение към Христа и Неговата Майка, тази любов ще утвърди сърцето му в Бога и за съжаление, ако по-късно премине през съмнение, или дори напусне Църквата, поне в сърцето си то няма да бъде против Христа, а това може да се окаже достатъчно за неговото спасение.
Голяма съблазън за младежите е моралната разпуснатост, приета за норма в съвременния свят. Живеем в общество, в което всичко е позволено. Всяко извращение се приема за допустимо, а за “ненормално” се счита да останеш верен на християнския начин на живот.
Самите ние трябва да даваме пример за християски морален живот във всички негови аспекти: вероятно не прелюбодействаме, но милосърдни ли сме примерно към нуждаещите се? Свободни ли сме от духа на алчността? Стремим ли се винаги “да ходим пред Бога“? Може да изпитваме щастие от материални блага и други благополучия, но над всичко трябва да сме благодарни на Бога, че по някакъв начин сме намерили Православието.
Братя и сестри,
В празника Въведение Богородично виждаме образа на истинското християнско семейство: Йоаким и Анна водят малката Мария в храма, за да бъде възпитана в традициите на отеческата им вяра. Затова този празник се чества като ден на християнското семейство и като ден на християнската младеж.
И нека да осъзнаем личната си отговорност за децата в Църквата и обществото. Каквито сме ние, такива са и децата. Тяхното възпитание трябва да започне с нашето собствено възпитание.
