“Ако простите на човеците съгрешенията им,
и вам ще прости Небесният ви Отец;
ако ли не простите на човеците съгрешенията им,
и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”
(Мат. 6:14-15).
Братя и сестри,
Днес Църквата поставя на вниманието ни един текст, в който основна тема е прошката. Тази тема е важна за християнството и каквото и да правим, не можем да я избегнем. Още повече, че прошката е знак за християнски характер и условие за християнски живот. Християнската проповед е преди всичко проповед за прощението, което Бог даде на съгрешилия човек.
Не е лесна прошката. Понякога усилието да се прости събужда старата болка, стихналото негодувание, притъпената омраза. Истинската прошка е възможна само тогава, когато съзнаваме, че и ние сме простени от Бога. Ако греховете ни не бяха простени чрез жертвата на Христос, ние едва ли бихме могли да понесем товара на своите грехове. Най-важното за покаянието е истината, но истината е непоносима, ако няма надежда за помирение.
Мнозина от нас сме толкова озлобени, че отказваме да простим и забравим. Други прощаваме, искрено или лицемерно, но не сме в състояние да забравим. Трети успяваме да простим и да забравим, което е голям подвиг. Св. Йоан Златоуст казва, че е по-лесно да се прости, отколкото да се отмъсти.
Често пъти ние оскърбяваме другите, като сме несправедливи и неискрени към тях, мамим ги съзнателно или несъзнателно и им нанасяме тежки душевни рани.
Обикновено ние добре виждаме греховете на другите, а своите (често пъти по-големи) не забелязваме, защото себелюбието, горделивостта и злобата са ни завладели. Иисус Христос нарича лицемер всекиго, който вижда слабостите и грешките на другите, но не забелязва собствените си грехове. Да съдиш другия е лесно, а да съдиш самия себе си е трудно.
Прошката е най-големият подарък, който можем да направим на ближния. Но поради вродения ни егоизъм ние често предпочитаме да се отдадем на страстите си и да връщаме на злото със зло. “Принципът око за око ще ослепи целия свят“, отбелязва с огорчение един голям мъдрец. Светът е така устроен, че доброто се постига често с голямо усилие, а злото се извършва с трагична леснота.
Любовта Божия е живот за нас. Ние сме тук, защото сме разбрали, че тук източникът на живота… Да се приемем един другиго с любов и всичко да простим.
Да не простим – означава да останем в мрака, когато сме се устремили към светлината, да не простим – означава да останем роби на греха, когато търсим свободата, да не простим – означава да запазим в себе си жилото на смъртта, когато очакваме възкресението, желаем го и се молим за него… Да простим един другиму всичко, с което сме се отегчили, оскърбили, унизили; всяко зло, което сме извършили в помрачение на ума, в безумие на сърцето, в колебание на волята, в бунт на плътта.
Братя и сестри,
Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта.
Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците на другите. Прошката не е безразличие. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.
Всичко това е изразено в църковната молитва на днешната неделя на всеопрощението: “Не обръщай лицето си от Твоя син, защото съм наранен.“
Нека вечерта на тази Неделя Сиропустна да се погледнем един-друг в очите и протегнем ръка за искрена прошка, за да започнем поста с чисто сърце, и да се помолим взаимно един за друг по Своята милост Човеколюбецът Христос Господ да ни удостои да преминем с духовна полза Великия пост, да се поклоним на Неговите страдания и на светлото Му Възкресение. Амин.
