„Люде, с любов се съберете днес! Радвайте се,
възклицавайте и ликувайте с веселие!
Защото Божията Майка преминава
славно от земните жители към небесните!”
Тропар
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Днес Православният свят чества един от дванадесетте Големи празници – Успение на Пресвета Богородица. Именно успение, а не смърт, защото Пресветата майка не е вкусила смърт, а само радост. Радост, защото ще пребъдва във Вечността със Своя Син и нашия Спасител и Господ Иисус Христос. Радост, която е съпоставима с изпитаното от Светата Майка когато Архангел Гавриил Й се явява с радостната и блага вест, че Тя ще зачене и ще роди Спасителя на света.
„А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.” (Лук.1:26-28).
Дивна е историята с Успението на Христовата Майка. Тя ни показва, с един единствен пример, как наместо скърби и печал в сърцата ни, там е нужно да присъстват хвалебствени песнопения, които със своята сила по чуден начин да осветлят душите ни, та да не скърбим, а напротив – да въздаваме хвала на Пресвета Троица заради Пречистата Дева Мария…
И когато ние се молим, заедно с нас се моли и Тя. Застъпницата пред Бога за нас.
Примерът Й е най-светлият за това, че не бива да се стахуваме от смъртта, защото всъщност смърт не съществува. Божественото дихание, вдъхнато от Бога в праотците ни Адам и Ева – а значението на нeйното име означава Живот – им е дало душа и тази душа е безсмъртна.
Когато наближил часът на смъртта Й, тя не изпитала уплаха, нито страх.
Както знаем, три дена преди Успението Й, Архангел Гавриил Й се явил, за да Й сподели, че Бог чул молитвата Й и както някога Тя Го носела в утробата си като човек, тъй сега Той ще Я изведе към Царството Небесно. Както и станало.
Нейният пример е и пример на най-дълбоко смирение.
Ангел Гавриил идва при Мариам от Назарет „А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;” (Лук.1:29-30)
„Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.” (Лук.1:38)
Още с тези Нейни думи се вижда онова, което спокойно можем да наречен заветът на Божията Майка към нас – пълно смирение и отдаване на Бога и Неговата воля.
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Дева Мария е пример за нас, че там където привидно има скръб и печал, всъщност на место тях има радост и молитвени песнопения. Там където живота свършва, всъщност той започва. Започва с една непозната сила за нас, хората. Ако се вгледаме по-подробно и в дълбочина ще видим, че без никакво колебание, без и най-малката капчица съмнение в сърцето си Мариам приема думите, казани й от Архангел Гавриил че скоро ще бъде със Сина Си. Същият Архангел Гавриил, който й донася вестта, че върху Й ще слезе Дух Светий, тя ще зачене и ще роди Онзи, Който ще поеме върху Себе Си всички грехове.
Нека се опитаме да следваме примера на Дева Мария – нейното най-голямо смирение: да се откаже от себе си – „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.” (Лук.1:38) Земен пример на Господнята молитва: „Да бъде Твоята Воля” (Лук.11:2) И после – Пресветата Майка коленичила, благодарила и дълго се молила, че скоро отново ще бъде със Своя Син Иисус, когато Архангел Гавриил Й дал райското клонче. И когато момента настъпил сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангели и светци слязъл от Небесата за душата на Света Богородица, за да царува тя во-веки.
Амин.
