С ослепели духовни очи идвам при Тебе, Христе,
и като слепородения в покаяние зова:
„Ти Си пресветла светлина за
пребъдващите в тъмнина!” Кондак, глас 4
Братя и сестри,
Така Църквата пее в днешния ден като ни напомня за двата вида слепота – физическата и духовната.
Ето за това се говори в днешното Евангелско четиво от Йоана. Господ изпрати един слепороден да се измие в къпалнята Силоам и така той получи Божията милост след продължилото десетилетия страдание.
Още отначало, когато Господ забелязъл слепия, между апостолите започнал спор за причината на неговото страдание, като се изтъкнали обикновените разбирания за връзката между страданието и греха. Кой е сгрешил, за да страда човекът? Той или родителите му? Ha този въпрос Господ Иисус даде един нетрадиционен отговор, като каза: ״Нито той, нито родителите му, а това е, за да се явят делата Божии”. Явяването на Божиите дела – откриването на Божия промисъл спрямо човека е съществена част от мисията на самия Христос.
B пророчеството на Исая се казва, че Месията Е изпратен да лекува и да благовести благоприятната Господня година, т.е. времето на специалното Божие милосърдие. Той беше изпратен като такъв, който да отваря очите на слепи не само физически, но най-вече духовно.
Слепецът от днешното евангелско четиво срещнал Христа лице в лице и Христос го изцерил. Колко от нас сме слепи – не с физическа слепота, а със слепота много по-страшна: слепота към любовта, слепота към състраданието, слепота към всичко, което би могло да даде стойност на живота.
Тези духовно слепи са лишените от християнски добродетели, които апостол Петър подрежда така: старание, вяра, знание, въздържание, търпение, любов.
(2 Петър 1:5-7).
Апостолът добавя: “Ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването на Господа нашего Иисуса Христа. А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от предишните си грехове“ (2 Петър 1:8-9).
Братя и сестри,
Нека помним изцелението на слепородения от Господ Иисус Христос и най-вече уроците, които тази случка ни поднася.
Нека се молим на Господ да ни дарува не само физическо зрение, но и най-главното – зрението на нашата душа. За да можем при всички обстоятелства в нашия живот, както ни съветва ап.Петър, да видим намиращия се редом с нас Господ и да кажем: „Вярвам в Тебе, Господи!” и да Му се поклоним. Амин.
