Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Интересно явление се появи от известно време в нашата морска столица. Когато човек, вярващ или невярващ, се разхожда из ключовите места на града, няма как да не забележи едни особено интересни надписи. Те са твърде необичайни и няма как да бъдат избегнати. А именно, най-вече по кръстовища и булеварди, там, където се събират много хора, върху или около пътните знаци има ясни надписи, изписани с ярки тонове и краски: „Избрал си вечен филм на ужаса!“, „Ето, кои са гласовете!“, „Чуй им задгробните песни!“, „Кажи им НЕ, бъди твърд, смел. Бог спасява!“, съпроводени с изображения на дявол с рога. Не след дълго се разбра, че това не е дело на вдъхновени протестанти, а на наши православни вярващи. Няма значение кои и какви… Това явление е тревожно и носи явна съблазън.
Пълно уважение към техните автори, които така пламенно вярват и изразяват ясно и категорично своите убеждения. Похвална е тяхната ревност и дръзновение да се борят с греха и злите сили. Няма спор, че тези хора се водят от най-добри съображения да предупредят другите и да направят всичко възможно за тяхното мисловно и психическо здраве. Но дали това е начинът?
Напротив, това е проява на ревност, но не по разум. Спасителят Христос изрича: „И тъй, идете, научете всички народи…” (Мат. 28:19), призовавайки ни към проповед на евангелската истина. Нещо повече, Той изисква от нас да изобличаваме делата на мрака и да разкъсваме мрежата на сатаната. Но плодът на тази проповед не е добър, ефектът от тази проповед не само не е приятен, но и дори е обратен. И без това има обвинения срещу нас, вярващите, и най-вече православните, че сме болни, луди и непригодни към условията на живота. Някаква категория от объркани и неориентирани, неадекватни индивиди, изявени социални аутсайдери. Това до голяма степен е разбираемо, защото чистото откровение на вярата си остава чуждо за тези, които живеят изцяло в този свят и сърцата им не са възпламенени от „небесния огън“. За съжаление, те са далеч от тихото и неизказано безумие на докоснатите от Светия Дух.
Факт е, че дори и да искат, тези хора няма как да ни разберат. Но в този вид това послание отблъсква. То е крайно неподходящо, стресиращо и ненавременно. Изводите за нас са тежки, а укорите — разбираеми. А именно, че сме далеч от потока на реалния живот, от трептящата проблематика на деня, че сме се консервирали и заклеймяваме със средновековна изостаналост настоящия свят.
Чисто формално тези послания са верни, защото ни призовават към вечна борба, „невидима бран“, която никога не стихва тук, долу, в земната Църква. Към момента нашето битие е пронизано от бесове и внушения с негативен характер и техният автор и инициатор е врагът на човешкото спасение — сатаната. Той като господар на мрака, ръководи своите служители — падналите ангели или поднебесните духове, които действат върху сетивата на личността. Те се опитват чрез явни или подмолни мисловни внушения да вдъхнат страхове, стрес, безпокойство и всичко, с което да похитят душевния мир на съвременния човек. Това е тяхната първа цел. А именно, да го разстроят и да го направят пригоден да ги приеме за свои.
От демонологията знаем, че първата атака е към мисълта. За да се овладее умът, а след това и да се създаде удобен за демоните стереотип на мислене и едва тогава човекът да бъде склонен към действие с делата си. За това говорят в трудовете си светите отци от древността и съвременните православни терапевти.
Нашето време е истинска проповед на сатаната. Той облъчва мислите и ангажира вниманието на конкретната личност, желаейки постепенно да я превърне в свой изпълнител. Навсякъде и от всички страни ние биваме заливани с агресия, отрицателни новини и в това са впрегнати медии, социални мрежи и дори институции. Напрежението е навсякъде и е изключително мощно и затова мнозина страдат от панически атаки и мисли за самоубийство и се поддават на изблици на необяснима агресия.
Душевният свят на съвременния човек е наранен и депресията е диагнозата и болестта на мнозина навсякъде по света. Това се признава вече не само от вярващи, но и от невярващи, специалисти-психиатри, психолози и терапевти на различни нива. Съвременният човек е разпилян, комплексиран и лутащ се из лабиринтите на своите вътрешни борби. Това го признават всички.
Проблемът е друг. А именно, че Спасителят Христос в хода на Своята мисия на земята не е действал по този начин. Той е бил достъпен и адаптивен, внимателен и деликатен към всяка една душа. Той не е викал по улиците, не е досаждал или писал посланието на Своя Небесен Отец по стени и стълбове. Той призовава всички нас да бъдем кротки като гълъбите и мъдри като змиите в този открито враждебен свят.
Ние, вярващите, и особено православните сме длъжни да подхождаме внимателно като терапевти, които искат да успокоят и излекуват душите на околните, като понесем проблема им, „влезем” в него и поемем една част от болката на другия. Така постепенно сме длъжни да насочим другите към светлината на Евангелието и чистотата на словото Божие. Да направим така, че да носим утеха, да вдъхнем надежда и да покажем алтернативата на това, което е около нас и ни притиска. Да бъдем посланици и вестители на небесното царство. Така макар и недостойни, да продължим пътя на апостолите, проповедниците и всички истински верни, които са пръскали Неговата светлина и са преподавали Неговия завет на мира и любовта.
В тяхната проповед е нямало агресия, грубост и принуда. Те са били като „овце сред вълци“, не от мира сего, и със силата на Божията благодат са пленявали душите на хората. В особено силна степен това се отнася за нас, православните, защото ние сме деца на Бога, влюбени в мистичността и чистотата на нашето източно учение, пасхоцентрични сме и сме носители на радостта.
Затова начинът на проповед на тези наши разпалени братя или сестри, достигащи до зилотизъм и крайност в методите си, е неприемлив и трябва да бъде укоряван. В този си вид, такава каквато е, тяхната проповед не работи за нашата светла и спасителна кауза да се борим за спасението на всяка душа, а отблъсква и ни представя в негативна светлина. Създава впечатлението, че всички ние сме фанатици, които драстично се разминават с хода на времето.
Светата Църква е грижовна майка и обича всички свои чеда. Да се молим всемогъщият и всемилостив Бог и Спасител Иисус Христос и светците да вразумят и просветят душите на тези объркани хора, за да могат те да достигнат до прозрението, че не това е начинът да събудят съвестта на околните и да ги насочат към спасителния бряг на светото Православие.
