Автор: Протойерей Георгий Бреев
Превод: Татяна Филева
Първоизточник: www.pravmir.ru
Пасха – това е изобилие от светлина, тържество, радост. Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува! В това е всичко, за което жадува човешката душа, към което иска да се приобщи.
Когато Господ възкръснал, се разпространило Благовестието за това, че Христос е възкръснал и е дал дара на възкресението на хората, и смъртта е престанала да бъде така ужасна. Макар и да знаем, че смъртта излиза от обичайния ред на нещата, в светлината на Пасха ние я наричаме сън, упокоение.
Христос открива на Своите ученици славата Си, въвежда ги в нея. Той им се явява още четиридесет дни след Своето Възкресение и през тези четиридесет дни ги учи на тайните на вечния живот.
Пасха – това е изобилие от светлина, тържество, радост. Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува! В това се състои всичко, което очаква човешката душа, към което иска да се приобщи.
Пасха е основното събитие в живота на Православната Църква, краят и завършекът на всичко, което е донесъл Господ, раждайки се в нашия свят.
Това е тържеството на евангелското очакване. Това е изпълнението на закона. Това е осъществяването на Неговия Завет. През все още пасхалните дни, на Петдесетница, е била основана Новозаветната Църква.
Затова апостол Павел казва: „Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата вяра“. Нашето упование ще бъде добро, но то няма да получи своята завършеност. Основа на нашата вяра е фактът на Христовото Възкресение.
Защо Спасителят се е явявал на Своите ученици не един ден, а през много дни, давал им е свидетелства, позволявал им е да видят и да усетят с ръце Неговото тяло, беседвал е и е вкусвал храна пред тях?
Защото Пасха – това е светлина и уверение в живота на бъдещия век, в славата на Царството Божие, което е станало видимо с очи и осезаемо, бидейки проповядвано от Светата Църква.
Защото Възкресението – това вече не са митовете, които езичеството е проповядвало хилядолетия наред.
Възкресението е явно, и апостолът така и казва: ние не проповядваме измислени от баснотворците приказки, а говорим за факти, които сами сме видели и сами сме усетили – че Христос е умрял и Христос е възкръснал.
Това е станало основа, зърно на проповедта, която се е разпространила по целия свят след Христовото Възкресение. Неговите ученици също са се бояли да добавят нещо към това. Защото да се добавя нещо човешко към този факт е невъзможно.
Именно това е било заповядано на апостолите: идете, проповядвайте, говорете какво сте видели, на какво сте били свидетели – Аз умрях и Аз възкръснах.
Така Христос изпълнил всички очаквания и завети. „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин“.
