Автор: Христо Димитров
Велика събота
„Днес ще бъдеш с Мене в рая.“
(Лук.23:43)
Братя и сестри,
В посланието на Св. Ап. Павел до Римляни чуваме: „Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него.“ (Рим.6:8). Както се случва и с разбойника на кръста, на когото Господ Бог Иисус Христос говори и казва: „Днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лук.23:43). Господ,… Който Сам бе причислен към беззаконници.
Пък на нас също много ни се иска да чуем тези слова. От Него да ги чуем – че и ние ще бъдем с Него в Рая. И това ли е нашата надежда?… Преди това, обаче, да погледнем самите себе си, за да получим отговор на този тъй важен и тежък въпрос. А точно вчерашния ден е един много красноречив пример за това.
Всеки един ден все бързаме за някъде. Да се видим с този, да се видим с онзи, да свършим това или онова. Нещо повече. Чрез това бързане искаме да стигнем първи, та да не ни изпревари някой друг. (Нищо, че този някой друг е наш ближен, брат или сестра в Христа). И насред това бързане в света забравяме нещо от жизненоважно значение и смисъл за нас. А именно – забравяме за Бога. Същият Този Бог, Който вчера биде разпнат за нас и за нашите грехове. Бързаме първи да минем под масата, да предредим другите, та да не би случайно да не остане време… и да не успеем да покажем какви точно вярващи сме. Ето, че сме този разбойник, който хули Бога дори в последните си мигове. А пък ние много искаме да сме като другия,… нали?! И това е точно така – ние сме като другия – разбойници. Тъй щото за нас явно свещта се пада по-важна, отколкото е молитвата, която я съпътства. И поради тази причина молитвата /ни/, която е съкровено изживяване, ни струва трийсет сребърника. И пазим свещичката да изгори докрай, понеже пари сме дали за нея. А в молитвата… докрай не можем да стигнем! Не тъй, както до край е стигнал Спасителя, когато, прикован на кръста изрича думите: „Свърши се!“ (Иоан.19:30). А пък у нас присъствайки стремежа да сме съвършени както е и нашият Бог (Мат.5:48) е още по-желателно да можем да стигнем в молитвата си докрай! Да можем в делата си, спазвайки закона Господен, да стигнем докрай! Но ако пък не успеем,… то тогава няма да важат и за нас думите на Св. Ап. Павел: „Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него.“ (Рим.6:8). И ще се усъмним. Точно като учениците Му след Неговото възкресение: „А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.“ (Мат.28:16-17). А това – последното – не бива да си позволяваме!
Братя и сестри,
Господ Бог Иисус Христос ни е заръчал да пазим всичко, що ни е заповядал (Мат.28:20). Нека не забравяме, че спасението си можем да продадем за трийсет сребърника и затова трябва да помним Неговите думи: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам.“ (Иоан.14:27). И именно чрез Неговия мир, който Той ни дава, ние не ще имаме вече съмнение. Само тъй ще успеем да се освободим от греховността, която носи всяка съблазън (Рим.6:6). И така, подобно разбойника на кръста, ще можем да кажем: „Ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си.“ (Лук.24:41). И, отново подобно нему, всеки един от нас да Му се помоли: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!“ (Лук.24:42). За да може всеки един да чуе: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“ (Лук.24:43).
Амин.
