Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Днес в храмовете се чете откъсът от втора глава на Евангелието от Лука, в който се упоменава един изключително важен и неизличим „телесен печат”, който векове наред е бил основен „религиозен идентификатор” в юдаизма.
Историята с обрязването в юдаизма е забележителна най-вече със своята… необяснимост. Защо на Бог, Който се е открил на праотец Авраам, е било нужно да установи именно такъв кървав и жесток обряд, явяващ се „гаранция“ за неизменността на завета между потомците на Авраам и Самия Творец? Религиоведите и до днес не могат да постигнат единодушие в какво именно се изразява смисълът на този обряд, към който се придържат не само юдаизмът и ислямът, но който и до днес извършват множество древни племена в Африка, Океания, Северна и Южна Америка.
Единственото, с което изследователите са готови да се съгласят, е, че обрязването е винаги ритуал на прехода: детето става зрял мъж, чуждият човек става свой, непосветеният става посветен. И по правило този „качествен скок”, извършван от инициирания, трябва да е свързан с проливане на кръв и с болка. Не е трудно да се досетим метафора на какво са тези изключително неприятни аспекти: всичко това е една много конкретна алюзия за съприкосновението със смъртта. Посвещаваният не просто „на теория” познава смъртта, той буквално изпитва смъртта „на свой гръб” и това „преживяване” завинаги остава следа върху тялото му.
И сега най-интересното! Ако в езическите племена обрязването се е извършвало по правило в юношеска възраст, то в юдаизма то се извършва на осмия ден от раждането на детето. Очевидно младенецът все още не разбира нищо, но ето, че той е вече приобщен към тайната на посвещението. Сега неговата причастност към еврейския народ, а оттам и към обещанията, дадени на праотец Авраам, е безспорна, незаличима и неунищожима. Смъртта сякаш се е отбила за кратко при него, отнемайки само крайната му плът — по сходен начин смъртта е отишла при египетските семейства, отминавайки напръсканите с кръв еврейски домове.
Какво имам предвид? Обрезание Господне е забележителен празник. От една страна, младенецът Иисус приема обрязване и както красиво се пее в богослужебния химн, „Господарят на всички претърпява обрязване и като благ обрязва човешките прегрешения“. Но в бъдеще същият Този Богомладенец Го очаква смърт, която вече няма да е „транзитна“, няма да е символична, а лице в лице: страшна, жестока, неумолима смърт, и Той ще влезе в нея изцяло, без остатък. Ще влезе и ще я победи. Той, Роденият от Дева Богочовек, ще стане най-важната, единствена и абсолютна Жертва, по чийто образ са се извършвали всички жертвоприношения. В това число и символичната жертва на обрязването. Но когато е била извършена тази Главна Жертва, всички нейни образи и отражения са се обезсмислили: ето защо християнството е преустановило практиката на обрязването.
Днес ние, християните, посвещаваме на Бога не просто част от тялото си, а цялото си същество, по образа на Христос, превръщайки целия си живот в жертва жива и благоугодна на нашия Творец и Спасител. И ако ние действително правим това, то наистина блажени и благословени са всички, които следват този път!
