ПРИСЪСТВИЕТО НА КРЪСТА

252 0

Автор: о. Спиридон Василакос

Превод: Константин Константинов

Лесно е да видиш Кръста като събитие. Трудно е да го преживееш като тайна. В това твое усилие се нуждаеш от помощ, която само тези, които са обикнали и почувствали Кръста, тези, които са поставили Кръста във всеки аспект на своя живот, могат да ти дадат. Наистина знаеш ли, че Кръстът е на същата възраст като човека? Кръст се крие зад възможността за израстване, която Бог дава на Своето творение. Човекът се отрича от Кръста. Това отричане става начало на падението на човека.

Св. Григорий Палама подчертава, че Христовият Кръст „бил предварително проповядван и предизобразен тайнствено от древни родове“. Думите на Бога към Авраам „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си“ не са нищо друго освен възлагане на кръст. Зад вдигната ръка на Авраам, който държи ножа и се подготвя да жертва Исаак, се крие приемането на Кръста. Изкачването на Исаак към мястото на жертвоприношението с привързани на гърба дърва е предвкусване на възкачването на Христос на Голгота, носейки дървото на Кръста. 40-годишното пътуване в пустинята е едно кръстно пътуване. Жезълът на Моисей, който превърнал горчивата вода в сладка, вдигнатите ръце в часа на битката, медната змия, деликатно проповядват явяването на Кръста,  който превръща вкуса на смъртта във възкресение и вечност, побеждава демонските нападения и изцелява поразените от отровата на греха.

Особено осезаемо е присъствието на Кръста в пророчествата на Исаия, в покаянието на Давид, във вярата на Илия, в плача на Йеремия, в хвърлянето на Йона в морето. Кръстът присъства в търпението на Йов, в търпението на Йоаким и Анна, в молитвата на Захария и Елисавета, в аскезата на св. Йоан Кръстител, в девството, смирението и послушанието на света Богородица. На Голгота чрез разпването на Христос се открива, че Кръстът е най-съвършената форма на изразяване на Божията любов към човека. Приемайки Кръста, който Адам отхвърлил, Христос става причината за нашето спасение.

Св. Йоан Карпатски пише, че чрез разпъването на Христос вече имаме като гаранция за милосърдието и любовта на Бога Честния Кръст.

Св. ап. Павел се хвали с Кръста Христов. Не се хвали с преживяването, което имал по пътя към Дамаск и с призоваването му от Самия Христос.  Не се хвали с грабването му до третото небе. Хвали се с Кръста, който за някои бил съблазън, а за други — безумство.

Кръстът продължава своя път. Виждаме го в мъченията на светиите, в сълзите на богоносните подвижници, в изповядването на вярата на светите йерарси. Виждаме го като образ във водата на купела, в светото миро върху членовете на тялото, в св. Литургия, във венците на новобрачните. В живота на християните Кръстът не е образ, а тропос. Основна предпоставка за приятелството на човека с Христос е себеотричането и понасянето на Кръста. Тълкувайки това събитие, отците твърдят, че Кръстът в живота на всеки човек не е само болестта, изпитанието, болката, изкушението. Кръст означава да се отдалеча от греха и да вървя съзнателно към Него.

Отците ни разкриват присъствието на Христовия Кръст. Св. Йоан Златоуст ни говори и за отсъствието Кръста: „Кръстът бива прогонван там, където Бог бива обругаван, там, където Бог Отец бива пренебрегван, там, където Синът бива хулен. Там, където се престъпва благодатта на Духа“. Отсъствието на Кръста е равносилно на отсъствието на Христос. „Животът, който няма съприкосновение с Кръста, е антихристов живот“.

От Църквата, която не е нищо друго освен Тялото на Разпнатия и на съразпнатите Му приятели, излиза молитвеният вик: „Радвай се, опразване на ада! Радвай се, райска наслада! Радвай се, Дърво блажено!”.