Автор: свещ. Кристиан Акселберг
Източник: www.standrewsgreekorthodoxcathedral.co.uk
Превод: Пламена Вълчева
В първото старозаветно четиво, което чухме на вечерната служба вчера, Бог дава на Моисей следната заповед: „посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба у синовете Израилеви“ (Изх. 13:2). Всъщност, ако се замислите, няма такова дете, което да разтваря майчината си утроба. Единственият път, когато някое дете наистина е разтворило утробата на майка си, е бил тогава, когато Девата родила Божия Син. Затова отците на Църквата виждат в тази заповед пророчество, свързано с въплъщението на Бог Слово.
По-нататък в паримията се казва: „кога се роди мъжко, на осмия ден му обрежете крайната плът; и трийсет и три дена жената не трябва да се доближава до светилището Божие при свещеника, докато не изтекат дните на очистването ѝ“ (срв. Лев. 12:2-4).
За да изпълни тази заповед, Дева Мария довела божествения си Син в храма днес, на четиридесетия ден след Рождество Христово. Както пяхме снощи по време на литията на празничната икона: „Старият по дни, Който в древност даде на Моисей закона на Синай, сега Го виждаме като Младенец — Твореца на закона да изпълнява закона, като според закона се донася в храма и се предава на стареца“* (първа стихира на литията).
Разбира се, както Христос, бидейки безгрешен, се кръстил в река Йордан не за да умие греховете си, а за да освети водите, така и Пресветата Дева — Пречистият храм на Спасителя — не дошла в храма, за да се очисти, а донесла детето си в храма, за да се открие Този, Който ще умие всичко от сквернотата на греха и смъртта.
Защото Христос е не само първороден син на Дева Мария. За него в Писанията се казва, че е „първороден измежду мъртвите“ (Кол. 1:18). Той бил първият, който излязъл от ада и отворил портите му със Своето възкресение, освобождавайки ни по този начин посредством това така наречено „раждане“.
И в тази идея за освобождаването се състои централното послание на днешния празник.
Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте старци в Александрия, които, вдъхновени от Светия Дух, превели книгите на Стария Завет от еврейски на гръцки. Когато стигнал до онази част от книгата на Исаия, в която се казва: „Ето, Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“ (7:14), той се усъмнил в тези думи. Той не можел да приеме идеята за раждането от Дева. В отговор на неверието му Бог му казал, че ще живее дотогава, докато това пророчество се сбъдне. Това се случило около 250 години преди рождението на Христос и през всички тези години Симеон очаквал момента, който празнуваме днес. Ето защо, веднага щом взел в обятията си Христос и осъзнал Кой е Той, той изрекъл думите, с които завършва всяка вечерня: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром“. Тук гръцката дума απολύω, която обикновено се превежда като „напускам“, буквално означава „развързвам”.
Песнопенията от снощната вечерна служба ни предлагат коментар върху думите на Симеон: „Сега се освобождавам, защото видях моя Спасител! Той е Роденият от Дева, Той е Бог Слово от Бога, Който се въплъти заради нас и спаси човека! Нека Му се поклоним!“.
„Сега се освобождавам“. Тук Симеон няма предвид единствено това, че се освобождава от своя дълъг земен живот. Той най-вече има предвид, че срещата ни с Господ (на гръцки наименованието на празника, hypapantē, означава „среща“) ни освобождава от всякаква заблуда и лъжа, от всякаква тревога и страх, от всеки вид грях и суета. Затова и завършекът на всяко богослужение се нарича отпуст, освобождаване. Не в смисъл, че сме освободени от богослужението и можем да се върнем в света, за да продължим живота си както преди, а най-вече в смисъл, че богослужението, като среща с Господ, ни освобождава от робството на света и затова ние можем да се върнем в света като свободни хора, които са способни да насочат живота си по нов път.
*Цитатите от вечерната служба на Сретение Господне са по превода на проф. Иван Желев Димитров, източник: www.sluzhbi.blogspot.com.