Автор: Братството на манастира „Св. Кръст“, Западна Вирджиния, САЩ
Източник: www.holycross.org
Превод: Павел Стефанов
По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.
От всички празници в църковната година Богоявление е един от най-древните и най-важните. В ранната църква Богоявление и Рождество Христово са се празнували заедно на 6 януари. И до днес те са тясно свързани, което се вижда в сходството на последованието на двете богослужения. Тези два празника са свързани, защото и двата ни напомнят за явяването на Иисус Христос като въплътения Син Божий. На Рождество Христово виждаме Христос като новороден Младенец, лежащ в ясли, като че ли безпомощен и слаб, но все пак въплътено Слово Божие и Творец на всичко.
На Богоявление не само имаме явяването на Христос като въплътения Син Божий, но и първото явяване на Светата Троица. За първи път в историята на спасението Светата Троица ни се разкрива ясно. Явяват се и трите Лица на Светата Троица. Отец свидетелства от небесата за божествеността на Христос, когато Го нарича: „Моят възлюбен Син“. А Светият Дух се явява във вид на гълъб, който слиза от Отца и почива върху Сина. Именно това явяване на Троицата провъзгласяваме в тропара на празника: „Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Света Троица; защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син; и Духът във вид на гълъб потвърди верността на словото. Христе, Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе”.
Всичко, което нашият Спасител извърши в земния Си живот, беше не само важно, но и спасително. Всяко Негово действие беше тайнство, разкриващо божествената истина и показващо ни пътя.
Централното действие на празника Богоявление е влизането на Христос в река Йордан. Обикновена и проста река. Но в тази река свети Йоан Кръстител е кръщавал хиляди каещи се грешници — убийци, прелюбодейци, крадци, блудници, лъжци и измамници. В тази вода всички тези грешници са били очистени… и водата се е замърсила от техните грехове! Точно както се замърсява с боклук, отпадъци и всякакви нечистотии една река. Христос влиза в тази замърсена вода и поема върху Себе Си цялото това замърсяване, целия боклук, всички нечистотии на този свят и очиства водата, правейки я не само чиста, бистра и годна за пиене, но и спасителна и изпълнена с благодат! Болният вече може да пие от тази очистена вода и да бъде изцелен. Слепият може да измие очите си в нея и да прогледне. Недъгавият може да потопи краката си и да проходи. Духовно мъртвият може да пие от нея и да получи живот. Каещият се може да бъде кръстен в нея и да се очисти от всеки грях.
Един светец сравнява това с река, в която е излята боя, така че цялата река е оцветена и вече не е бистра. Христос се потапя в тази вода, попивайки цялата боя, и когато излиза, реката е чиста и бистра! Светите отци ни казват, че когато Христос излиза от Йордан с греховете на целия свят върху Себе Си, това е началото на Неговото възкачване на Кръста.
Това, което виждаме тук с нашите ограничени очи и умове, е духовната сила, излъчваща се от самото тяло на Христос. Духовната енергия в Христос не можеше да бъде задържана вътре в Неговото тяло. Тази енергия или благодат се излъчва от Неговото тяло и се излива навсякъде около Него — върху хората и дори върху неодушевената природа. Това, за което говорим тук, е отвъд нашето разбиране. Светите отци ни казват, че Христос е ходил по тази земя, без никога да се отделя от Своя Отец на небесата!
Краят на Неговата дреха изцели кръвоточивата жена. Обикновената кал, която Той докосна и с която намаза очите на слепия, възвърна зрението му (Иоан. 9:6). И когато Той се потопи в река Йордан, тази толкова осквернена от греховете на хората вода напълно се очисти. И не само се очисти, но и се изпълни с благодат и изцеление. Самото физическо съприкосновение на Иисус Христос с река Йордан беше достатъчно, за да очисти нейните води, а заедно с тях и всички води на земята, правейки ги подходящи за очистване на онези, които щяха да бъдат кръстени.
Епископ Калистос Уеър казва: „Когато говорим за Великия водосвет на Богоявление, трябва веднага да подчертаем, че освещаването на водата не се извършва от свещеника, който служи, или от хората, които се молят с него, а от Самия Христос, Който е истинският извършител на това, както и на всички тайнства на Църквата. Христос е Този, който веднъж завинаги е осветил водите при Своето кръщение в Йордан. Молитвеното последование на водосвета е просто продължение на първоначалното действие на Христос“.
Така че тази вода скоро ще бъде осветена от Самия Христос. Неговото присъствие ще слезе върху тази обикновена вода, точно както Той слезе в Йордан, изменяйки я и дарявайки я със силата да очиства и обновява, да прави нас и всички предмети и всички места, които ще бъдат поръсени с нея, участници в Неговото изцелително действие, както и да прогонва от нас и от всички места силата на дявола и всяко зло, защото Този, който слезе във водата, е прогонил всяко зло и силата на тъмнината със самото Си присъствие.
Както Христос използва обикновен хляб и го преломява в Своето Тяло по време на Божествената литургия за нашето спасение, така Той взема обикновена вода и я преобразява в източник на духовно и физическо изцеление (главно в тайнството Кръщение), а също и като средство за освещаване при много различни случаи. Православните вярващи ще пият Богоявленска вода и ще се поръсват с нея. Те ще благославят домовете си с нея, особено в моменти на изпитания и опасности.
За нехристияните това може да изглежда като суеверие, но за вярващите това е твърдото убеждение, че Христос наистина може да преобрази всичко чрез Своето присъствие. Чрез вяра и опит ние се учим, че въплътеният Христос, Който освети водата чрез Своето кръщение, правейки всяка вода спасителна за кръщението на всички, и Който ни даде обикновен хляб, който да се претвори в Неговото тяло за духовна храна и спасение на всички, е способен да направи всички материални неща свети и носители на благодат.
И така, скъпи братя и сестри, тази вода, която ще осветим в края на Литургията, вече няма да бъде водата, която донесохме в храма тази сутрин: тя ще се превърне в самата вода на Йордан, докосната от святото, животворящо Тяло на въплътения Бог, и ще може да ни очиства, да ни дава живот и изцеление. Това е едно от великите чудеса на празника Богоявление. Това е, което се случва днес навсякъде в православния свят.
Но трябва да направим още една крачка в нашите размисли за този празник. Великата сила и благодат на Христос очистиха водите и подготвиха пътя за истинското кръщение на всички вярващи. Но любовта и милосърдието на Христос Го накараха да влезе във водата и да поеме греховете на цялото човечество. Христос, Който нямаше нужда от очистване, влезе във водите на Йордан и пое цялото зло и цялата нечистота на човечеството за всички времена. Каква велика любов е това! Той не пое тежестта на греховете само на Своите приятели, а и на цялото човечество. На онези, които Го обичаха, и на онези, които Го мразеха и не изпитваха никаква благодарност за това, което направи.
Скъпи братя и сестри, ние сме призвани да обичаме по този начин. Ние сме призвани да следваме Христос и да носим тежкия товар на нашия брат — независимо дали той го осъзнава, или го оценява. Всички християни са призвани да следват Христос по този начин, особено ние, монасите. Ако нямаме тази жертвена любов, ако не сме готови да носим товара на нашия брат, тогава не сме истински последователи на Иисус Христос. Амин.
