Автор: отец Ангел Вангелов,
енорийски свещеник в храм „Св. архангел Михаил”, гр. Благоевград
Две кардинални промени донесе Христос и християнството в света. Две промени, които формираха културата ни, светогледа ни, изпълниха живота ни с нов смисъл. Две промени, от които ние все по-често отстъпваме или по-точно, забравяме и не живеем.
Първата е, че ние сме синове на Бога, че ние сме Божии чеда, че Бог е наш баща. Ние можем да застанем пред Него като личности и да Му се молим: „Татко наш…”. Ние вече не сме роби, не сме слуги, не сме изгонени — ние сме чеда.
Втората е, че смъртта е победена. Аз имам нова надежда, вече не съм временен, не съм преходен. Аз съм вечен, аз ще видя всички хора, които съм обичал и които са ме обичали. Аз ще видя моя баща — биологичен и божествен. Смъртта за мен не е край, а ново начало, тя е преход към вечния живот.
За да имам тези две неща, трябваше да дойде Божият Син, да стане човек като мен и да умре на кръста, а след това да възкръсне и моята природа да застане до Бога — до Отца. Това е радост за мен, след всичко това няма как да остана същият, нищо вече не е същото. Тази новост трансформира и промени Римската империя и Европа. Тя промени и човека.
А днес живеем ли като Божии чеда, които са създадени за вечен живот? Искам ли да бъда Божие чедо? Искам ли вечност? Това е толкова фантастично и е свързано с очакване и вяра, а светът е толкова реален и ми предлага лесно постижими и чувствени преживявания и наслади. Защо ми е да ставам Божий син и брат с другите Му синове? Аз искам да грабя и да консумирам, не ми трябват братя. Важното е аз да съм добре, аз да съм щастлив. Вече не ми трябва и Бог. Аз съм Бог, аз ще решавам какво и как да правя, не ми трябва контрол. И след като не ми трябва Бог, не ми трябва и Неговата вечност. Това, което имам е тук и сега.
Това е нашият живот и реалността, в която живеем. Затова и рекламите, които гледаме, това ни казват: „Живей за мига”, „Наслади се на изкушението”, „Животът е кратък”… Кога чухте някой да говори за душа, за вечност, за грях — някой по телевизията, по радиото, някой ваш приятел на маса?…
Така възпитаваме и децата си и не трябва да се чудим защо са нещастни, защо имат паник атаки, защо не могат да си намерят мястото. Ние не сме направили най-важното, не сме им казали, че са Божии синове и че им принадлежи вечност. Колко ще се промени всичко, ако започнем да мислим така! Твоят скандал с жена ти не е за тук, той е във вечността и за вечността. Доброто ти също. Защо не се измерваме през тази призма, а оставаме толкова временни и нищожни, толкова загубени? Величието е до нас и в нас, само трябва да го разберем — Божии чеда във вечността!
