Автор: Баришевски архиепископ Виктор (Коцаба)
Източник: blogs.korrespondent.net
Превод: Пламена Вълчева
Днешната притча за блудния син ни разкрива смисъла на взаимоотношенията между Бога и човека.
Бог, в качеството на Небесен Отец, е Източник на неизброими блага. Човекът, в качеството на Божие дете, в даден момент може да стане причастник на тези блага и да получи неизмеримо повече — царството небесно. Но както в случая с Адам, човекът, вместо да се труди върху себе си, отправя претенции към Бога, настоявайки да придобие тези блага без духовни усилия.
Тези неоснователни и дръзки претенции на човека се дължат на отхвърлянето на Бога, на отчуждението от Него. По своята същност това е предателство — така нареченото блудство в Свещеното Писание. В този смисъл всеки грях е не просто престъпление против Божиите заповеди, но и разрушаване на доверителните отношения между Бога и човека. Защото блудството е най-мерзката форма на предателство — то унищожава доверието, а в духовен смисъл — и вярата. Последица от това греховно действие и състояние е липсата на любов, която води, от своя страна, до ожесточаване на душата и до неспособността на човека да се издигне над своите страсти.
Това е особено печално, но не и безнадеждно състояние, защото днес Евангелието ни казва, че Бог е не само Източник на благата, но и Съкровище на милосърдието. Неговата любов към нас е толкова голяма, че Той е готов да ни прости всичко, дори и предателството.
Нещо повече, опрощението, което Бог дава на Своите блудни чеда, се обуславя единствено от покаянието. Иначе казано, ние не трябва да станем достойни за опрощение, а да го изпросим. При това просбата за опрощение не е свързана с унижение, защото Бог ни приема не в качеството на наемници, а на синове и дъщери. Той подчертава Своята любов към нас и ни показва, че искреното покаяние е достатъчно, за да се промени нашето състояние.
В отношението на Бога към човека се разкрива не само милосърдието на нашия Небесен Отец, но и Неговото величие, защото, когато Бог ни дава прошка, Той възстановява предишното ни достойнство, без да си спомня за нашето предателство.
Нека днес си зададем въпроса: доколко сме се отдалечили от Бога и не е ли време да се завърнем? Защото отеческите Му обятия са винаги отворени за нас, а Божията любов е засвидетелствана от Неговата смърт на Кръста. И отговор на този насъщен въпрос и на тази безгранична любов трябва да станат думите от днешната притча — „Татко, съгреших против небето и пред тебе!”.
2020 г.
