Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
Светото Евангелие днес ни разказва, че Христос отправил покана към хората, но поканените не чули призива Му и отказали да отидат на Неговото пиршество, на Неговия празник. Затова реших да споделя с вас няколко размисли, свързани с този евангелски разказ.
На първо място, бих искал да обърна внимание на това, че всички ние сме поканени на Божието пиршество, но че всеки от нас е поканен по един уникален и индивидуален начин. Затова въпросът не е в това дали сме поканени, а в това дали ще чуем Божия призив и дали ще откликнем на него, дали ще приемем да отидем.
Всеки човек бива поканен по различен начин. Знаем, че апостол Павел е бил призован по един много специфичен начин. Преследвал е християните, а по-късно е загубил зрението си, когато е видял пред себе си Христос. Това е един много индивидуален начин на призоваване.
Ако погледнем в Стария Завет, ще видим, че фараонът е бил поканен чрез поредица от чудеса, чрез десет природни бедствия. Десет пъти, поне десет пъти Бог се е опитал да му каже какво трябва да направи. Дали той Го е послушал? Не Го е послушал. Бил е поканен, но е отказал да последва Бога.
След това имаме примера на мъчениците като св. Екатерина, която също е била поканена по един много индивидуален начин. Тя вижда Христос във видение и Той ѝ казва, че не е достойна за Него. Когато впоследствие повярвала в Христос, Го видяла отново и Той ѝ дал годежен пръстен, който се пази на Синай. Пръстенът, който Христос е дал на св. Екатерина, действително съществува и ако отидем на Синай, можем да се поклоним пред него.
Следователно всеки бива поканен по различен начин, по строго индивидуален начин. Но в повечето случаи ние не чуваме Божия глас, не чуваме, когато Бог ни призовава, защото си мислим, че не сме призовани и че не можем да разберем Неговия призив.
Преди време една вечер излязох навън да се разходя и седнах на една пейка. Стъмняваше се, нямаше много хора наоколо. Мястото беше много тихо, само няколко момчета караха колелета си. Като ме гледаха един такъв в черни дрехи, с брада, те по-скоро би трябвало да се страхуват от мен, но те се приближиха и ме попитаха: „Господине, имате ли нужда от нещо?”. Честно да ви кажа честно, това ме развълнува изключително много. Защото тези две деца, тези непознати хора, следваха призива, който Бог бе вложил в сърцата им, а именно — да видят дали техният ближен се нуждае от нещо. Това бе призив. И те откликнаха на него. В живота си, в ежедневието си, ние биваме призовани по толкова много най-различни начини, но обикновено не откликваме на тези призиви, обикновено не ги осъзнаваме.
В гръцката митология се разказва как Одисей, след завладяването на Троя, по време на обратното пътуване към своя остров, помолил войниците да запушат ушите си, когато корабът минава покрай сирените. Сирените били митични същества с фигура на жена, които примамвали пътниците с омайния си глас. Това е митология, но в нея е скрит дълбок смисъл. Одисей казал на учениците си да сложат восък в ушите, за да не чуят гласа на сирените. Но понеже самият той много искал да чуе гласа им и да разгадае тайната им, помолил да го завържат за мачтата на кораба. Учениците му се спасили от сирените благодарение на това, че имали восък в ушите си, а самият Одисей се спасил, понеже бил вързан.
Това, което искам да кажа, е, че по пътя си ще срещнем изкушения, които ще се опитват да ни отклонят от призванието ни, които ще искат да не откликнем на призванието си. Те ще ни призовават по свой собствен начин, те ще са омайващи, те ще са разсейващи. Те ще искат да ни разконцентрират. Ако нямаме восък в ушите си и ако не сме здраво завързани чрез трезвението и молитвата, ние няма да можем да устоим и тогава призивът, който Бог ни отправя, ще бъде подменен от тези разсейващи призиви и ние в крайна сметка ще изгубим своето призвание, ще изгубим своята цел. И накрая ще изгубим Божието царство. Понякога ние не осъзнаваме, че собственият ни живот, земята и вселената са велики чудеса, и очакваме някакъв конкретен призив, някакво друго чудо, но Бог ни призовава във всеки един момент чрез всичко около нас и чрез всичко в нас, защото Бог е навсякъде и във всичко.
Ние не знаем как да използваме сърцето си, сетивата си и ума си, за да разберем Бога. За да разберем, че Той ни призовава, за да разберем Неговия призив. Какво да правим в такъв случай? Трябва да Го молим да ни помогне, да ни помогне да разберем себе си, да ни помогне да разберем хората около нас и да ни помогне да разберем Самия Него. И тогава ние ще осъзнаем, ние ще разберем своето лично призвание, причината за своето съществуване. Личното ни призвание в историята на човечеството, личното ни призвание извън нас и личното ни призвание вътре в нас. Всички ние сме създадени от Бога и Той непрестанно ни призовава. И ние трябва да положим усилия да отговорим на Неговия призив и да чуем онова, което Той има да каже лично на всеки от нас.
10 декември 2022 г.
Източник: Orthodoxy App, уеб приложение на Гръцката православна архиепископия в Австралия
