Автор: йеромонах Методий (Савелов-Йогел)
Източник: „Пред очами Божией Правды”
Превод: Пламена Вълчева
В Четвъртата неделя на Великия пост Църквата молитвено възпоменава и прославя най-великия измежду своите подвижници, игумена на Синайската планина, преп. Йоан Лествичник.
Преподобният получил своето прозвище по наименованието на съставеното от него духовно ръководство за монаси „Лествица”.
Светът винаги се е плашел от подвижническия подвиг. Синовете на този век винаги са си представяли подвижниците като сурови и неумолими хора, лишени от радостен и пълноценен живот. Но и самите подвижници, по думите на св. Симеон Нови Богослов, са в този свят като великани сред маймуни и като лъвове сред кучета и лисици.
Такъв бил и преподобни Йоан.
Неговата „Лествица” е „път на деятелното възхождане”, на отвръщането от светските съблазни и устремяването към единственото истинско съкровище — Христос.
Подвижник е този, който преди всичко е почувствал, че „всяка житейска сладост на този свят бива примесена с печал”. И не само е почувствал (защото мнозина от нас чувстват това), но и е поискал да се избави от този плен, да потърси и да намери своя истински Владика.
Пътят на подвижника е пътят на правата линия, пътят на най-късото разстояние между две точки — човека и Бога. И наистина не са мнозина тези, които са се задържали на този път, а още по-малко — тези, които са се изкачили по спасителните му пътеки.
Великият пост е време на покаяние, време на осъзнаване на суетността на земния живот като самостоятелна ценност. Това е време, в което светата Църква особено настойчиво ни призовава да потърсим загубеното наследство на Отца. В образите на подвижниците тя ни показва, че това е възможно, че това е по силите на човека.
Да, трудно е… Трудно е сред суетата на света да работиш и да служиш на живия и истинен Бог, както и въобще е трудна, по израза на един християнски мислител, всяка Господня работа (т.е. работа, която се извършва в името Господне).
Разбира се, не всеки може да бъде „Лествичник”, но да се бори с греха, да се вглежда по-често във „вътрешността” на своя духовен свят и да работи върху поправянето на уродливите му кривини е дълг и задължение на всеки християнин, който иска да бъде такъв не само по име.
„Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!”
В дните на светата Четиридесетница Църквата ни призовава към подвига на покаянието, призовава ни да очистим сърцата си, за да можем да видим възкръсналия Христос.
„Дарувай и на нас, Благи, да се подвизаваме в добрия подвиг, да преминем времето на поста, да опазим вярата неразделна, да смажем главите на невидимите змии, да се покажем победители на греха и неосъдно да достигнем и да се поклоним на светото Възкресение” (Из задамвонната молитва на Преждеосвещената литургия).
По молитвите на преподобния наш отец Йоан, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас!
