Автор: архим. Георги Капсанис
Източник: www.mystagogyresourcecenter.com
Превод: Пламена Вълчева
За всички християни, независимо от ситуацията, в която се намират, пророк Илия е образец за подражание. За онези, които живеят в света, той е образец за подражание със своята вяра и преданост на Бога, вярно пазене на Неговите заповеди и духовна ревност. За пастирите църковни, защото неотклонно следвал наредбите на Всемогъщия Бог. За монасите, защото и пророкът обичал уединения живот и е техен предшественик и наставник в тайната умна молитва, но и защото пазел девство и всъщност е един от малкото старозаветни мъже, които са имали дара на целомъдрието. Поради всички тези причини пророк Илия ни е много близък, ние го обичаме, почитаме го, просим застъпничеството му и се възхищаваме на живота му, на делата му, на вярата му, на любовта му към Бога, но и на дръзновението, което имал пред Него.
Той се покорявал всецяло на Божията воля и Бог от своя страна му се покорявал. И това е така, защото Господ „изпълнява желанието на онези, които Му се боят“ (Пс. 144:19). Удивително и неподражаемо било дръзновението на светия пророк пред Бога, но и това как Всеблагият Бог го слушал и му се покорявал.
И тъй, днес ние просим благословението на св. пророк Илия. Припомняме си, че той е един от двамата старозаветни мъже, заедно с пророк Моисей, които са участвали и в Новия Завет чрез явяването си на планината Тавор по време на Божественото Господне Преображение.
Господ избрал двама мъже от Стария Завет — пророк Илия и пророк Моисей, което показва колко голяма е тяхната връзка както с Христос, така и с второто Христово пришествие.
Нека и ние, братя, да се подвизаваме и да попросим днес благословението на св. пророк Илия, за да имаме и ние свята разсъдителна ревност, духовна ревност за заповедите Господни и за съблюдаването на монашеското житие, което сме призвани да живеем с неговото благословение. Защото, доколкото си спомням, св. пророк Илия се споменава при пострижението като един от първенците в монашеството.
Не знаем кога Господ ще благоволи да си отидем от този свят, но мисля, че това, за което всички ние трябва да Го молим, е да ни сподоби да почувстваме Неговата любов и да умрем в Неговата любов. Затова, когато живеем, нека живеем в любовта Христова, а когато умираме, да умираме за любовта Христова; и тогава мисля, че всичко ще бъде наред. Защото „живеем ли, или умираме — Господни сме“ (Рим. 14:8), а следователно сме с Христос и тогава животът ни е благословен, а смъртта ни е възкресение, и така всичките ни проблеми се разрешават. Стига и живи, и мъртви да бъдем с Христос, в Христовата любов
Нека пророк Илия ни помага и ни дава сили в нашата духовна борба.
Проповед, произнесена в манастира „Григориат”, Света гора, 1984 г.
