Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
С притчата за блудния син светата Църква продължава да ни подготвя за попрището на Великия пост. Всъщност тази притча се отнася за всеки от нас. Всеки път, когато искаме да извършим един или друг грях, ние постъпваме по абсолютно същия начин, по който е постъпил първият, по-малкият син, когато е поискал от баща си своята част от имота.
Всичко, което притежаваме: сила, здраве, възможности, таланти и способности, всъщност не е наше. Това са дарове от Бога, които са ни дадени, за да ги използваме в полза на другите и за слава Божия. Достатъчно е обаче да принесем тези дарове в жертва на своя егоизъм, за да извършим постъпката, която по-малкият син извършил.
Второто нещо, върху което днешната притча ни призовава да размислим, е, че когато сме извършили грях, не е никак лесно да се завърнем в бащиния дом. Това е сложен, дълъг и мъчителен път, който понякога продължава през целия ни живот.
За да тръгнем по този път, първото, което трябва да направим, е да спрем и да се вгледаме в себе си. До този момент ние все още ще блуждаем в онази далечна страна, в страната на греха, в страната на мрака, без да осъзнаваме откъде идва онзи лъч светлина и надежда, към който се е устремила душата ни.
Третото и особено важно нещо, което всеки от нас трябва да знае в преддверието на Великия пост: Бог, Който е представен в притчата под образа на баща, виждайки, че напускаме страната на греха, гледа на нас с очите на любящ родител, а не с очите на пресметливия по-голям син.
Той не очаква от нас да поправим всички онези злини, които сме причинили с предишните си постъпки. За Него е много по-важно, че сега сме устремени към Него, че искаме да бъдем близо до Него. И главното, което очаква от нас, е да не се върнем обратно в страната на греха.
И едно последно предупреждение, което светата Църква отправя към нас в тази притча: да не се озовем в положението на по-големия брат, който външно изглежда праведен, който външно не изглежда да е оскърбил своя баща, но който има проядена душа, душа, която, трудейки се за бащата, мисли единствено за своята изгода и се измъчва от обидата, която първият, по-малък и безпътен син ѝ е нанесъл.
Ако успеем да пренесем през попрището на Великия пост поуките от днешната притча, то не се съмнявам, че в дните на светлото Христово Възкресение ясно ще усетим как Христос ни обгръща със Своята благодат, как прощава безчислените ни грехове и отваря за нас вратите на царството небесно.
