Автор: свещ. Кристиан Акселберг
Източник: www.standrewsgreekorthodoxcathedral.co.uk
Превод: Пламена Вълчева
Знаем, че когато човек умре, когато душата се отдели от тялото, тялото, понеже е съставно — състои се от различни елементи, — се разпада на съставните си части, а душата, понеже е проста — не е съставена от части, — остава цялостна и продължава своето съществуване и след смъртта. Състоянието, в което душата продължава да съществува, се определя от това, което наричаме „частен съд“. В момента на смъртта душата се освобождава от всички заблуди на светската суета: слава, пари, физическа привлекателност, светски удоволствия, хорското „Добре, добре!“ (Пс. 39:16) — всички тези неща изчезват; единственото, което остава, е споменът за нашите добри и лоши дела. И този съд на съвестта ни ще прецени дали след смъртта душата ще бъде в състояние на радост, или на мъка.
Този съд и това състояние след смъртта обаче са временни, защото се отнасят само за душата, а не за цялото човешко същество. Окончателното и вечно състояние на всеки човек ще бъде решено на Всеобщия съд, който ще се извърши при Второто Христово пришествие. Душите на всички мъртви ще се съединят с възкръсналите им тела и всички хора заедно ще срещнат Христос, Който ще дойде отново в слава, за да съди живите и мъртвите.
И критерият, по който ще бъдем съдени, е любовта, искрените и практически дела на любовта: дали сме нахранили гладните, дали сме облекли голите, дали сме дали милостиня на бедните, дали сме прекарали време със самотните, дали сме се застъпили за онези, които са претърпели неправда. Свети апостол Иаков ясно заявява: „Вярата без дела е мъртва“ (2:26). Ако вярата, която твърдим, че имаме като православни християни, не дава плодовете на любовта, тогава тази вяра е лъжлива: „Който каже: „любя Бога”, а мрази брата си, лъжец е“ (1 Иоан. 4:20). Господ казва: „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди“ (Иоан. 14:15), а те са двете велики заповеди: „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум” и „възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:37-39). И тези две заповеди всъщност представляват една заповед, защото: „Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“. Любовта, която проявяваме към своя ближен, проявяваме и към Бога. По думите на свети Йоан Златоуст, ако в лицето на просяка, седящ на стъпалата на храма, не можем да видим Христос, няма да можем да Го видим и в светата Чаша.
С други думи, не може и не бива да отделяме религиозния си живот от практическата проява на любов към ближния. А това е и посланието, което ни отправя днешното Евангелие във връзка с предстоящия Велик пост. Постът не трябва да бъде индивидуалистичен или насочен навътре, а трябва да бъде свързан с любовта.
Постим по най-различни причини — за да се научим на послушание и самоконтрол, за да обуздаем страстите, за да си спомним за рая преди грехопадението, където не е имало смърт, но основната причина, поради която постим — това е любовта.
В „Апостолски постановления”, един от най-старите сборници с църковни канони, четем, че всеки християнин е длъжен да пости в сряда, в петък и през Великия пост, за да може „остатъкът от вашата храна да се раздаде на нуждаещите се“ (5:20). С други думи, храним се по-малко и с по-обикновена храна за определен период от време, за да ни остане повече храна, която да споделим с другите.
Би било неуместно да застана пред вас и да поучавам всеки от вас как трябва да пости. Това е личен въпрос. Всеки човек пости съобразно собствените си сили и указанията на духовния си отец. Въпреки това е полезно да знаем как каноните виждат поста, защото това би ни помогнало да разберем в какво се състои неговият смисъл.
Казано на прост език, пост означава да не ядем нищо, обикновено до вечерта. Ето защо през делничните дни на Великия пост ние се причастяваме не сутрин, а вечер, на вечернята, по време на литургията на Преждеосвещените дарове, за да не нарушим поста, като приемем Причастие и антидор. Следователно изразът „постни храни“ всъщност представлява оксиморон; такова нещо не съществува. „Постни храни” са храните, които можем да ядем вечер, след като сме прекратили поста си за деня.
Оттук следва, че постът включва жертва и въздържание от храна. И ако ние доброволно сме се въздържали от храна по време на поста, няма ли това да ни научи да състрадаваме на онези, които недоброволно са били подложени на гладуване? И ако всички православни християни по света се хранят само вечер в сряда, в петък и в делничните дни на Великия пост с едно обикновено постно ястие и дават останалата храна на бедните, както и парите, спестени от спирането на различните форми на развлечение, представете си колко различно би било обществото, колко различна би била благотворителната дейност на Църквата и колко различно би изглеждало християнството в очите на другите. Същото се отнася и за нашето време. Ако отдаваме на ближния си всеки час, който сме спестили от ограничаването на телевизията, социалните мрежи или видеоигрите по време на Великия пост, представете си колко по-красив и смислен би изглеждал периодът на Великия пост в очите на света.
Съгласно третия закон на Нютон за движението всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие. Бих казал, че законът на поста гласи: „Всяко действие на самоограничаване трябва да бъде придружено от равно по големина и обратно по посока действие на любов към ближния“. Отново искам да подчертая, че как пости човек е личен въпрос; някои спазват поста стриктно, други — не чак толкова. Не всеки човек е в състояние да пости, прилагайки строгостта, акривията, на каноните.
Споменавам обаче тази канонична акривия само защото тя ни помага да видим по-ясно какъв е смисълът на поста и кои са неговите главни елементи, а именно — жертвата и милосърдието. Независимо как постим, строго или не чак толкова строго, по-важно е дали нашият пост е пост на любовта.
