Автор: свещ. Кристиан Акселберг
Източник: www.standrewsgreekorthodoxcathedral.co.uk
Превод: Пламена Вълчева
В първата Неделя на Великия пост Църквата празнува възстановяването на почитанието на светите иконите. Макар през 787 г. Седмият вселенски събор да защитил и утвърдил литургичната употреба на иконите като нещо подобаващо и богословски необходимо, иконоборците продължили да смущават живота на Църквата и през следващия век — до 843 г. След смъртта на императора еретик Теофил, благочестивата му съпруга Теодора заедно с Константинополския патриарх Методий свикали църковен събор в Константинопол, на който иконопочитанието било окончателно възстановено. Съборът се състоял през първата Неделя на Великия пост и оттогава тази Неделя е посветена на това събитие.
Тази Неделя обаче не се нарича Неделя на иконите, а Неделя на Православието — с други думи, Неделя на правилното изповядване на вярата, защото богословието на иконата обобщава всичко, което Църквата учи за личността на Иисус Христос.
Всички въпроси, обсъждани на предишните Вселенски събори, се свеждат до една основна истина: Синът и Словото Божие, Който е събезначален, равен и единосъщен с Отца, е приел плът от света Дева Мария и е станал истински човек, без това ни най-малко да Го измени като Бог. Двете природи — изцяло божествената и изцяло човешката — са съединени без смесване в една неразделна ипостас, в една личност — Иисус Христос. Ако Христос не беше изцяло Бог, а някакво второстепенно божество, ако не беше изцяло човек — с човешка природа, душа, енергия и воля — и ако тези две природи не бяха съединени в една личност, а съществуваха в две паралелни личности (Сина Божи и Човека Иисус), тогава единението на Бога и човека не би било възможно, което означава, че и нашето спасение не би било възможно. Следователно, както виждате, Православието (догматите на Църквата) не е абстрактна философия: Православието е живот.
Иконографията подчертава, изразява и съхранява тази догматична истина по следния начин: на първо място, изобразяването на невидимия Бог е невъзможно (и поради това забранено в 10-те Божии заповеди); оттук несъмнено следва, че изобразяването на Словото Божие като човек потвърждава факта, че невидимият Бог е станал видим при Своето въплъщението, че е приел видимата и истинска човешка природа. Второ, макар на иконата да се вижда само видимата човешка природа, Църквата настоява, че на иконите изобразяваме не абстрактни природи, а личности. Следователно иконата на Христос изобразява не само човешкото тяло на Христос, но и цялата личност на Христос, Който е едновременно Бог и човек. Трето, иконопочитанието и използването на веществени неща в богослужението показва, че Бог, съединявайки се с материалната природа на човека, се е съединил и с целия материален свят и го е изпълнил със Своята благодат. Както прекрасно е казал свети Йоан Дамаскин: „Не се покланям на материята, но се покланям на Твореца на материята, Който заради мене стана материя и благоволи да извърши моето спасение. Не ще престана да почитам материята, чрез която е извършено моето спасение. Почитам я, но не като Бог”.
И не на последно място, иконите на светиите в нашите храмове свидетелстват за плодовете на Въплъщението — щом Бог е станал човек, то и човекът би могъл да стане свят и да се спаси, както и да застане сред безплътните небесни сили, които са били изобразени на стените на старозаветния храм.
Следователно иконографията е израз на онова, което Филип и Натанаил казват в днешното Евангелие: „намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. (…) Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев“ (Иоан. 1:45,49). Единствено едната, свята, вселенска и апостолска Православна църква съставлява Тялото Христово и единствената задача на Църквата тук, на земята, е да приближи хората към Иисус Христос, за да могат да се съединят с Него. Именно в това е смисълът на спасението: единението с Бога.
Затова от момента, в който Църквата престане да изповядва истинския Христос, богочовешкия Месия, Който бива намерен от апостолите, тя също така престава да бъде и Църква и вече не е в състояние да предложи на света спасение, понеже не е в състояние да съедини човека с нещо или с някого, с когото вече не е свързана.
И тъй, нека в този благословен ден отдадем почит на светите икони, като благодарим на Бога за голямата Му любов към нас; нека не само гледаме на иконите като на красиви творения на изкуството, но и да ги издигаме като свидетелство за възможността да се спасим. Амин.
