Автор: свещ. Кристиан Акселберг
Източник: www.standrewsgreekorthodoxcathedral.co.uk
Превод: Пламена Вълчева
В средата на благословения великопостен период (нашия опит да върнем живота си в неговото предгреховно, райско състояние), Църквата поставя пред нас скъпоценния Господен Кръст, Дървото на живота, което се е издигало в средата на рая, там, където човекът някога живял в Божието присъствие и където „бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха“ (Бит. 2:25); с други думи, там, където човекът не криел нищо и не изпитвал срам, защото бил покрит с Божията благодат и нямал опит от греха. И именно върху темата за срама (дума, която срещаме в днешното Евангелие) и върху неговото духовно значение бих искал да разсъждавам днес.
Трябва да помним, че кръстът се е използвал от римляните не само като инструмент за смърт и изтезание, но преди всичко като инструмент за опозоряване. Както Свещеното Писание, така и литургичните текстове на Църквата наблягат на факта, че кръстната телесната смърт на Господ Иисус Христос е била позорна смърт и че именно чрез този позор Той ни е освободил от позора на греха.
Ето защо, когато Господ казва, че всеки, който иска да върви след Него, трябва да вземе кръста си, това трябва да се разбира в контекста на понятието за позор.
Това е така, защото основният враг на нашето спасение, пречката пред спасението, коренът на всяко зло, това е нашата гордост. Стоическото претърпяване на физическа болка или на трудности в живота може да култивира в нас много добродетели и да ни помогне в различни аспекти на нашия духовен живот, но дори и в този случай ние често биваме мотивирани да търпим именно от чувството на самоуважение, т.е. от своята гордост. Достатъчно е да сме горди и ще бъдем способни на невероятни подвизи на издръжливост, ще можем да понесем почти всяко физическо и психическо изпитание, без да проявим и най-малкия признак на слабост. Единственото нещо, което гордостта не може да понесе, това е срамът и именно поради това срамът е основното оръжие в нашия духовен арсенал срещу страстите. Егото ни трябва да бъде разпнато, не съществува друг начин да го победим.
Христовата проповед започва с думите: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“. Архимандрит Захария Захару — от манастира „Свети Йоан Кръстител“ в Есекс — казва в една от книгите си, че този призив към покаяние представлява подновяване на диалога между Бога и човека, диалог, който се е провеждал в рая и който е бил прекъснат от падението на Адам. За да се поднови обаче този диалог, за да се покае човекът истински, е необходимо той да разпознае своя грях, да осъзнае ясно какво носи в себе си и какво е състоянието, в което се намира.
Срамът, който човек изпитва, когато се изправи лице в лице със своя грях, е болката от нараненото му его. Колкото по-ясно човек вижда себе си, толкова по-силно чувство на срам изпитва. Тогава ние трябва да вземем решение: отново да затулим истината, да се скрием от лицето на Бога, както направил Адам в рая, и да позволим на егото ни да ни пороби и да ни поведе към гибел и забрава. Или да поемем отговорност за грешките и прегрешенията си, да се явим такива, каквито сме, и да заличим от сърцето си всяко дремещо и спотаено зло.
Бог ни е дал тайнството Покаяние и Изповед, за да ни помогне да приложим това на практика, а значимостта на това тайнство се проявява именно през Великия пост. Нека се възползваме от този безценен дар Божи. Нека не подхождаме към това тайнство по повърхностен и формален начин, а да се стремим да отворим сърцата си без лицемерие и колебание. Тогава нашето его няма как да ни подложи на шантаж, няма как да ни вземе за заложници, а ще загуби онази власт, която е упражнявало над нас. Тогава болката от срама ще се превърне в радост и слава, точно както Кръстът, символ на позора, се е превърнал в символ на победата. Тогава ще се уподобим на Адам и Ева, когато в рая бяха „голи (…) и не се срамуваха“, и ще станем готови да вкусим от Дървото на живота.
Приснопаметният митрополит Антоний Сурожки казва следното: „Бог може да спаси грешника, който сме, но не и светеца, за който се представяме“. Амин.
