Автор: Калужки и Боровски митрополит Климент
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
След Евангелието за една от най-четените християнски книги на всички времена и народи се смята „Лествицата“ на преподобния Йоан. За живота на нейния автор е известно твърде малко. Оказва се обаче, че отсъствието на подробно жизнеописание на подвижника само по себе си е много поучително.
Безизвестността е обща черта на много велики аскети на Православната църква. Още в дълбока древност египетските подвижници са предупреждавали, че добродетелта губи всякаква стойност в момента, в който светът научи за нея. В духовните наставления на един безименен исихаст, подвизавал се на Атон, се казва, че за атонските монаси върхът на самоотречението и любовта към Бога — това е абсолютното уединение, когато никой не знае дори името на подвижника, а само Бог вижда неговите трудове и молитви.
Колко чуждо е това на духа на нашето време с преобладаващия му стремеж към публичност, известност, разпознаваемост, популярност! А в житието на свети Йоан Лествичник не са посочени даже границите на земния му живот. Казано е само, че е живял на Синайската планина — от младежките си години до смъртта си в дълбока старост. Въпреки това примерът на автора на „Лествицата“ ни показва в какво се състои основата на духовния живот на човека, независимо от неговото състояние, призвание и място на пребиваване. Той е верен ориентир за нас, съвременните християни, които се намираме на попрището на Великия пост: за да не изгубим благодатните дарове на въздържанието, е много важно да останем съсредоточени и концентрирани. За тази цел съвсем не е наложително да избягаме в някое затънтено място или в отдалечен манастир. Това съвсем не е нужно на онези, които имат призванието да живеят и да се спасяват в света.
Необходимо е само да организираме правилно живота си — да избягваме вредните и безполезни контакти, празните разговори, които не носят никаква полза на душата и освен това водят до осъждане и други грехове. Въздържанието от храна е полезно само когато е съпроводено от вътрешен подвиг — пазене на чувствата, умереност в общуването. Много е важно да извършваме поста, както и всяко християнско дело в живота си, без да го афишираме, всячески избягвайки демонстративността и изваждането му на показ.
Много хора, които са се опитвали да оставят след себе си някакъв спомен, да накарат потомците си да говорят за тях след смъртта им, така и са си останали безизвестни. Колко знаменитости, желаещи слава и след смъртта си, са напуснали този свят безславно, изоставени дори и от най-близките си. И същевременно колко подвижници, които са се стараели да останат съвършено безизвестни и никому непознати, за да усъвършенстват душите си, за да ги благоукрасят с добри навици и качества, са известни на целия свят и до днес.
Примерът на преподобния Йоан в това отношение е много показателен. Подробностите за живота му са известни единствено на Твореца, но всеки, които е запознат с историята на Църквата и монашеството, който се интересува от основите на християнската духовност, е чувал за неговата знаменита „Лествица“, която е послужила за ръководство на десетки поколения православни християни, вървящи по пътя на духовното усъвършенстване. Тази книга, написана в пустинно уединение, далеч от светския шум и суета, осветява целия православен свят, обогатявайки знанията за това как правилно и с полза за душата да се извършва делото на спасението. Тя указва най-важните закони на духовния живот, съблюдаването на които ще помогне на човека да намери истинския път към Бога.
Един от най-важните ѝ уроци е необходимостта от постепенно изкачване по лествицата на духовните добродетели, като се започне от най-важното — отказът от акцентиране върху земните удоволствия и придобиването на покаяние и смирение, без които духовният живот е невъзможен. За да постигне това, човек трябва преди всичко да преосмисли разбирането си за живота, да осъзнае, че на преден план трябва да бъдат не собствената му воля и желания, а изпълнението на Божията воля. Започвайки какъвто и да е подвиг, е много важно човек да осъзнае вътрешната си несъстоятелност пред Бога и хората, да се научи на покаяние, а след това върху този фундамент да построи сграда на добродетелите, като не очаква бързи резултати, а търпеливо работи върху душата си.
Ритъмът на съвременния живот, стимулиран от технологичните достижения, непрекъснато се ускорява и изтласква от съзнанието ни необходимостта от търпелив труд. Поради това, че е загубил умението да бъде търпелив, съвременният човек иска да види плодовете на своите подвизи в самото им начало. Той не е готов да претърпи неуспехи, провали и падения, за да задълбочи чрез тях покаянието си и да развие смирение.
Ето защо много хора, започнали с ентусиазъм духовния си живот, много бързо го изоставят, неспособни да се справят с неизбежните изкушения и изпитания.
Всяка година по време на Великия пост, напомняйки ни за свети Йоан и неговата „Лествица“, Православната църква подчертава, че пренебрегването на законите на духовното усъвършенстване прави подвизите ни безплодни, а понякога и вредни за душата. За да постигнем действително обновление в Христос, е необходимо да живеем, подчинявайки волята и ума си на Божествената воля, следвайки наставленията на прославените от Църквата подвижници, както и прибягвайки до съветите на духовно опитни хора. Това ще ни помогне да разберем правилно евангелските заповеди и учението на светите отци, ще ни помогне правилно да преминем попрището на Великия пост и да изградим духовния си живот, така че той наистина да ни съедини с Христос.
