Автор: архим. Алипий Светличний
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Пламена Вълчева
Пасха и Антипасха — колкото и странно да звучи, тук няма сблъсък между противоположности. Антипасха допълва и утвърждава самата Пасха. Бих нарекъл Антипасха експлозия на пасхалното изживяване. Това е моментът, в който на сцената се явява човекът с „популярното” прозвище „Неверни“. Чуваме необичайния му монолог, преминаващ в диалог. Тома. Човекът, който неочаквано отказва да повярва на останалите ученици. Как е възможно? Десет души го уверяват: видяхме Господа! А той отговаря: докато не видя раните и не ги докосна, няма да повярвам!
По всичко изглежда, че Църквата трябва да се възмути, да се разгневи, да порицае Тома. Ала тя се умилява като дете и нарича неверието му „блажено“.
Неслучайно апостолът сравнява Тома с дете. Той е нетърпелив и наивен. Доверява се на Спасителя, но не може изцяло да се довери на своите приятели. Приел е за Авторитет Този, за Когото заявява в Галилея: „Да идем и ние да умрем с Него!“. Но по детски се поддава на паниката в Гетсиманската градина и се разбягва с останалите. Неволното му предателство може да се сравни с това на другите ученици. Той също преживява криза на вярата. И изпада в нея под въздействие на това, че като в огледало вижда и други, които също като него са избягали в решителния момент и са изоставили своя Учител. Техният образ сега нахлува в съзнанието му. И затова той не може да приеме техните твърдения, че Учителят им е жив. Защото са Го предали и са избягали.
Сега Той безспорно е мъртъв! Сърцето е пусто и в него обитава смъртта…
Когато говорим за вярата, не можем да не споменем и верността. Те вървят ръка за ръка. Невъзможно е да кажем: общо взето съм вярващ! Общо взето! Тоест донякъде вярвам! Вярата не може да се заяви по друг начин, освен чрез верността.
Но ето, че верността на учениците се е компрометирала. И са се появили съмнения относно вярата им. Тома е чул разказите на онези, които са видели живия Господ. Как обаче да повярва на хора с компрометирана вяра? Да, несъмнено Тома проявява претенциозност. Чистосърдечна претенциозност. Неговият ултиматум не е отправен към Христос. Той е отправен към вярата на апостолите, които са избягали заедно с него от Гетсиманската градина: ако „не туря пръста си в раните от гвоздеите, (…) няма да повярвам“.
А сега се ужасете от следващата картина! Идва Христос! През заключените двери. Отново прозвучава Неговото „Мир вам!”. Този път вниманието Му е насочено към един от апостолите.
Как според вас се е чувствал Тома в този момент?! Останалите ученици вече са повярвали, видели са и са разказали. А сега той единствен стои пред своя Учител с непонятната си претенция, и Христос му предлага, съобразно собствените му думи, да докосне раните от гвоздеите!
Нужно ли е вече да се докосват смъртните рани, които Иисус носи върху възкръсналото Си тяло? Има ли вече смисъл от това, когато Той повтаря думите на апостола, сякаш е бил до него по време на спонтанната му реакция?
Евангелистът не съобщава дали Тома е докоснал Господните рани. Но ние виждаме и чуваме едно пламенно изповядване на вярата, което превъзхожда казаното някога от Петър: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог!”. Тома тържествено заявява пред Църквата своята вяра: „Господ мой и Бог мой!“. И Спасителят не възразява на тази негова вяра. Но похвалява вярата на онези, които не са видели, а са повярвали.
Тома, колко сме ти благодарни за този разтърсващ епизод! Ти ни спасяваш. Ти отваряш за нас дверите, които „бяха заключени“, и сега ние свободно можем да влезем в дома, в който се е явил Възкръсналият Страдалец, за да прославим истинно Сина Божи в учението на Църквата, което води началото си от теб. Ти си наш събрат по неверие, но и наше утвърждение във вярата.
Помоли се на Господа да умножава вярата ни, за да не бъдем „невярващи, а вярващи“!
