Автор: свещ. Кристиан Акселберг
Източник: www.standrewsgreekorthodoxcathedral.co.uk
Превод: Пламена Вълчева
Историята, разказана в днешното евангелско четиво, е позната на повечето от нас не само защото често я четем и чуваме, но и защото участваме в пресъздаването ѝ всяка неделя по време на утринното богослужение.
„В първия ден на седмицата (…) много рано“ ние идваме в храма, за да потърсим Господа, и тогава виждаме, че олтарните двери са отворени, а завесата — дръпната, точно както жените мироносици са намерили камъка отвален от вратата гробни. Облечен в бяла дреха, подобно на Божи пратеник (angelos), свещеникът стои отдясно на престола и възвестява утринното Евангелие, в което се казва: „Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна“. След прочитането на този откъс Евангелието, Божието слово, се изнася от олтара в средата на храма, където миряните го целуват в знак на преклонение пред възкръсналия Господ.
Целта на тази красива богослужебна практика е не просто да ни напомни, че мироносиците са открили празния гроб, и да ни уподоби на тях, но също и да ни подтикне към добродетелите, заради които тези смели жени са се удостоили първи да узнаят за Възкресението и да станат „апостоли на апостолите“.
От светска гледна точка само един безумен човек може да направи това, което са направили жените мироносици. Иисус е предаден от народа и екзекутиран от римляните като враг на властта, Гробът е запечатан и охраняван от войници. Затова жените поемат голям риск, когато идват на Гроба да търсят Иисус, но заради силната си любов те не могат да постъпят другояче. Те нямат представа как ще преодолеят препятствията — „и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?“, — силната им вяра обаче не допуска това да ги разколебае.
Те се приближават „със страх Божий, вяра и любов“ — предпоставките за истинската и преобразяваща среща с възкръсналия Господ, както научаваме на всяка Литургия — и така, откривайки, че Сам Христос е отвалил камъка и че градинският гроб вече не е място на смъртта, а рай на светлината и живота, те доказват, че „онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците“ (1 Кор. 1:25).
И към нас е отправен призивът да живеем като „безумни у Бога“. Това означава, че сме призвани да живеем така, че в живота ни да се отобразяват не грижите и приоритетите на светския живот, а на нашата вяра. Животът ни трябва да въплъщава в себе си вярата, че Христос действително е възкръснал, че е победил смъртта и ни е дал доказателството за вечния живот. И все пак, по всичко изглежда, че това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Поради простата причина, че макар и да възприемаме идеята за Христовото Възкресение, ние се затрудняваме да прогледнем за него, да го имаме пред себе си като продължаваща реалност. Жените с право попитали: „Кой ли ще ни отвали камъка?“. Както чухме миналата неделя, Иисус е влязъл в къщата, където са били събрани учениците, „когато вратата (…) стояха заключени“ (Иоан. 20:19), а това означава, че камъкът не е бил пречка за Него. Следователно камъкът е бил отвален не за да излезе Христос от Гроба, а за да може ние да видим, че Гробът е празен.
И така, кой ли ще ни отвали камъка? Как да прогледнем за Възкресението? Днешното евангелско четиво отправя към нас призив. Нека не се колебаем, нека не отлагаме, а да потърсим Господа възможно най-скоро. Да не се тревожим какво ще каже светът, нито как ще постигнем целта си. Ако останем непоколебими във вярата си и ако сме движени от любов, тогава камъкът, преграждащ вратата на сърцето ни, също ще бъде отвален, умъртвените ни духовни сетива ще се пробудят и радостният възглас „Христос Воскресе!“ от абстрактна идея ще се превърне в начин на живот за нас.
