“
Възкресяване на сина на Наинската вдовица”
„Като я видя Господ,
смили се над нея
и рече й: не плачи.“
(Лука 7:13)
Братя и сестри,
В Евангелията четем за трима души, които са възкресени от Христа. Това са Дъщерята на Иаир, синът на вдовицата от Наин и Лазар. Тия трима Бог върна от отвъдното, не за да живаят вечно тук, а за да ни увери, че Той е Господарят на живота.
B днешния евангелски откъс Иисус Христос възкресява сина на една жена от град Наин. Както идвал към града, видял погребалното шествие, съжалил вдовицата и й казал: ,“Жено, не плачи”
Разбира се, плачът е нещо естествено в такива моменти, защото в древните общества, жената придобивала достойнство чрез мъжа и детето си. И то чрез момчето, чрез сина си. Жената в днешното евангелско четиво е вдовица. Загубила е своя съпруг и закрилник. Най-лошото е, че сега губи и сина си. Погребва скъпото си дете и скръбта й е неутешима. Защото остава сама, а и кой досега е умрял и се е върнал обратно жив?
Същото се случва на всички погребални служби. Но обикновено, когато пеем опелото плачът спира, успокоява се. Защото ние, християните, не се сбогуваме c нашите мъртъвци без надежда.
Когато Господ вижда вдовицата, й казва състрадателно: ״Не плачи!” Евангелист Лука ни уверява, че тези думи не са били една обикновена утеха, а събитие.
Защото Христос възкреси детето ѝ и ѝ го предаде живо.
Богочовекът Иисус Христос е подкрепа, утеха и надежда за беззащитната и презирана вдовица. И облекчението, което Той предлага, не е временно и случайно. Окончателно е. Христос възкресява детето на вдовицата и по този начин, както по-късно и с възкресението на Лазар предвъзвестява и уверява във всеобщото възкресение.
Затова, във всеки удобен момент, при всяка мъчителна и ужасна печал, ние не се губим в гробния мрак. Винаги погребваме нашите мъртъвци със светлата надежда за всеобщото възкресение на мъртвите.
Смъртта е ужасна и чужда на живота. Ho ние, християните, от две хиляди години насам правим кръстния знак и в живота, и в смъртта. Защото знаем, че като се разпънем заедно c Господ, ставаме достойни отговорни хора и в този живот, и в бъдещия.
B този живот Кръстът Господен ни дава сила, та когато дойдат множеството изкушения, да можем да издържим (1 Kop. 10:13). Ho в множеството изпитания, които преминаваме чак до ужасния край – смъртта, тъкмо кръстът е свидетелството и увереността във възкресението.
Ако се признаем за победени от греха, то е все едно да признаем, че сме загубили битката за живота. Кой би по- смял да го стори? B света има само Един, Който казва, че е Път, Истина и Живот. Той е Христос. Вярата в Hero побеждава греха и освобождава от смъртта. Той е, Който дава и опазва живота. Да Го приемем или отхвърлим, е наш избор. Ето сега чухме как веднъж, пред вратите на градеца Наин Господ върна към живота един млад човек. Евангелист Лука ни разказва тази история, впечатлен от силата на внушението, c което се потвърждава, че все още имаме избор.
Като възкреси дъщерята на Иаир и сина на вдовицата от Наин, Господ им казва, че в Него те имат надежда, че Той държи живота, който преминава тук, за да продължи другаде.
Наистина Той не върна всички починали тук на земята, но показа, че има власт над смъртта, че притежава живота! Господ дойде не за да промени законите на живота, а да покаже онова, което не знаем за тях, в историите на тия трима възкресени от Него.
Братя и сестри,
Болката на всяка майка, която погребва детето си, е непоносима. Ho колкото по-голяма е вярата й в разпнатия и Възкръснал Христос, толкова повече болката отстъпва. И насълзените ѝ очи светват и заблестяват, когато в скръбта си пее „Христос воскресе“.
Смъртта, която е обща за всички хора без изключение, се превръща във всеобщо възкресение! Всички ще възкръснат, за да участват в Господнята радост или да останат далече от нея. Това зависи от човека и от избора, който е направил във времето, прекарано на земята. Зависи от степента на любовта и почитта към Бог и от любовта и прошката към ближния.
He възкръсва единствен Христос, Той възкресява и всички мъртви заедно със Себе Си! Прекръстваме се и постоянно изповядваме: ״Чакам възкресение на мъртвите!” Началото се поставя тук и сега, в света на тлението и развалата, c полъха на Светия Дух и c освещаващата My благодат. Амин!
