Автор: Митрополит Василий (Кодсие)
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
В седмата неделя след Пасха, т.е. в неделята след Възнесение Господне и преди Петдесетница, Православната църква възпоменава светите отци от Първия вселенски събор, състоял се в Никея през 325 г. Днешното евангелско четиво е взето от Евангелието на Йоан, глава 17, стихове 1-13. В него се разказва за последната молитва на Христос преди кръстните Му страдания и смърт. Църквата е установила паметта на тези свети отци да се чества след празника Възнесение Господне, за да потвърди тяхното учение, че възнеслият се на небето в плът Господ Иисус Христос е истинен и съвършен Бог, както и съвършен по плът човек.
В историята на Православната църква има седем големи събора, наречени Вселенски, първият от които се е провел в Никея (днешна Турция) през 325 г., а последният — седмият — четири века по-късно също там. Триста и осемнадесет свети отци се събрали в Никея, за да се произнесат относно ереста на явния еретик Арий. Той започнал да хули Бога и Неговия Син, като твърдял, че Синът Божи не е единосъщен с Отца, а по същност е сътворен различен от Него и Неговата слава. Светите отци съборно отхвърлили ереста на Арий и защитили истинната православна вяра. Те потвърдили, че Христос е истинен и съвършен Бог, единосъщен с Отца, и че единствено Той може да открие пътя към единението на човека с Бога, тоест към обожението. Всезнаещият и премъдър Господ се молил така: „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа“ (Иоан. 17:3).
Светата Църква предвидяла, че всяка ерес или лъжеучение ще има катастрофални последствия за нашето спасение. Вечният живот изисква истинно знание за Бог Отец и за Неговия Син Иисус Христос. Всяко изменение в християнската вяра неизбежно ще доведе до лишаване от вечния живот, тоест от нашето спасение в Господ Иисус Христос. Ако Христос не бе единосъщен с Отца, Той не би могъл да спаси света и да го приведе към Божия промисъл за човека, към обожението на човека, към неговото единение с Бога.
Никейският Вселенски събор бил свикан през 325 г., 12 години след Миланския едикт, когато бил сложен край на публичното гонение на Църквата. Сред светите отци на Събора имало и изповедници, всеки от които носел върху тялото си белези от мъченията, претърпени за свидетелството за Христос. Тяхната вяра не била философско и теоретично богословие, а плод на борба и мъченичество, жива вяра в учението на Господ Иисус Христос и свидетелство за казаното от Него: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят“ (Иоан. 15:20) и „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Иоан. 16:33).
Светата Църква пее в службата на светите отци от Седмия вселенски събор: „Ликът на светите отци, събрани от краищата на вселената, научиха ни, че на Отца и Сина и Духа Свети една е същността и естеството и ясно предадоха на Църквата тайната на богословието. Възхваляйки ги, нека с вяра ги прославим, казвайки: „О, божествен полк, богословесни воини на опълчението Господне, звезди многосветли на духовната твърд, непобедими стълбове на тайнствения Сион, благоухаещи с миро райски цветя, всезлатна уста на Словото, Никейска похвала, украшение за вселената! Усърдно се молете за нашите души!”*. (Слава, гл. 8). Господ Иисус прекрасно знаел, че ересите, лъжливите и изопачени учения, подобно на плевели, задушаващи добрия плод, са много по-опасни за бъдещата Църква, отколкото външните гонения.
В Своята последна молитва към Отца Христос се молил за единството на Църквата: „Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние” (Иоан. 17:11). Той също така се молил за Своите ученици и за онези, които ще повярват в Него по тяхното словото: „Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях” (Иоан. 17:9-10). Христовата молитва била за онези, които са Го приели. Тя обаче се разпростира и върху хората от всички поколения, които и в наши дни слушат словото Му, пазят го и живеят според него.
Когато Иисус казва: „Не за цял свят се моля“, това не означава, че Той ненавижда света и не се моли за него. Тук се има предвид развратения и паднал свят. Думата „свят“ при евангелист Йоан има няколко значения, първото от които е „свят“ в смисъл на „цялата вселена като Божие творение”. Второто е в смисъл на „човека, който е венецът на цялото творение”. Третото значение е светът на злото и греха, т.е. падналият свят на увличащите се от похотите и съблазните, които светът може да предложи.
Вселенският събор на светите отци в Никея формулирал едно от най-великите изложения на православната вяра, известно днес като Символ на вярата. В него вярата в Сина Божи бива засвидетелствана със следните думи: „И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало“. Тези думи са допълнени от Втория вселенски събор.
Днес ние сме призвани да бъдем верни на учението на светата Православна църква и на догматите, които сме получили от Самия Господ, а след Него — и от светите апостоли, и които са формулирани от светите отци на Първия вселенски събор под водителството на Светия Дух. Вечният живот се състои в това да познаем Христос, да влезем в лично общение с Него.
И това знание за православната вяра е нужно да се съхрани без изопачаване или изменение, такова, каквото ни е било открито от Бога. Когато го променяме и изопачаваме, ние се лишаваме от вечния живот.
Възпоменавайки днес светите отци от Първия вселенски събор, нека се помолим Всемилостивият Спасител да закриля Своя народ и Своето паство от всякакви вредоносни ереси и да удостои всички нас да възпяваме Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.
*Текстът е цитиран по превода на о. Иван Латковски.
