Автор: епископ Атанасий (Йевтич)
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Вгледайте се в празника, който е кулминацията на нашето спасение — празника Петдесетница. Това е петдесетият ден след Възкресение. Ако умножим седем по седем, седем седмици по седем дни, ще получим 49. Петдесетият ден е като стрелка на коловоз, като изход от този кръг. Дори и Бог да бе творил и благославял седем дните, а седем пъти по седем е седемкратното благословение и милост Божия, денят извън този кръг е още по-голямо благословение, той е изход към вечността.
Това означава, че числото на Петдесетница е удивително, то е тайнственото число на благодатта, то ни пренася във вечността. Хубаво и полезно е да следваме кръговрата на дните, месеците и годините, през историческите периоди на този свят, при все това обаче човекът е създаден за вечността. Бог е създал и призвал човека за вечността. Лукавият оплел човека със своите ласкателства, подмамил го, заблудил го. И до ден-днешен той прави тъкмо това: мами човека, въвежда го в заблуда, отвлича погледа му, насочва го към всичко друго, но не и към Бога, отхвърля Бога, отхвърля Христос, насажда в човека тръните на греховете. Освен с измамни трикове лукавият не разполага с нищо друго, той предлага на човека една лъжа вместо Бога. Той казал на Адам да вкуси от забранения плод, за да стане бог. Тогава Адам изгубил светлото одеяние, в което бил облечен и което го покривало с благодатта на Светия Дух. Точно както Светият Дух облякъл апостолите в светло одеяние от неопалващи огнени езици, когато слязъл върху тях.
Когато бях в Йерусалим, казваха същото и за Благодатния огън на Велика Събота. Когато огънят снизходи, той не опалва, спокойно можете да го докоснете с ръка, да миете лицето си с него, той не изгаря. По същия начин огънят на Светия Дух не опалва, а очиства. Понякога обаче пламъкът на Светия Дух е съд за нас, за нашите слабости, немощи, порочност и леност, за всичко онова, което ни предлага лукавият в този свят. А Божиите дарове са истински живот, здраве, храна, всяко благо и богатство, и Бог не е скъперник, Той може да ни даде всички тези неща. Бог обаче е казал: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33). Затова Светият Дух е дар за Църквата в днешния ден.
Той ни води и направлява, а ние сме просто Негови оръдия, изпълнители, съслужители. В гръцкия език думата „служител“ („διάκονος“) се превежда като „дякон“. Свещениците също са служители на великата тайна на Божията любов по отношение на нашето спасение и вечен живот. Светият Дух е даден, за да може в Църквата, която Той ръководи и вдъхновява, всичко да се извършва с Неговата помощ. Затова Църквата не е организация или общност от типа на светските организации. Светските организации също може да са необходими, но когато претендират за изключителност, те следват не Божия път, а пътя на лукавия.
Днешният ден е велик, днес е рождението на Църквата, а то е станало в Сионската горница в Йерусалим, в горницата на цар Давид, зад иудейския храм. Първоначално там се е намирала Голгота, а след това Сионската горница. Това е горницата, в която Господ изпратил Светия Дух, откривайки пълнотата на Светата Троица. Ние казваме, че Светият Дух е третото Лице на Светата Троица. Но това не означава, че за нас това Лице е по-маловажно от останалите. Просто няма друг начин, по който можем да ги възприемем, освен като първо, второ и трето Лице (Ипостас).
Първото Лице е Бог Отец, второто е Бог Син, а третото е Светият Дух. Но те са равночестни, равнославни, неразделни. Те съществуват в една и съща вечност и ни обичат с една и съща любов. Бог Отец се открил на хората чрез сътворението на света. Бог Син — чрез Своето Въплъщение, кръстни страдания, Възкресение и Възнесение. Дух Свети се открил на света, за да ни води и напътства чрез светата Църква.
Църквата е общност, която се събира в храма, и особено на литургията. Затова е важно да посещаваме Божия храм. Тогава ние присъстваме, ние участваме в царството небесно и се приобщаваме към него. Ето защо сме длъжни да посещаваме храма, но не по начина, по който посещаваме другите места. Нашият народ има една поговорка: да построиш храм и да построиш мост, не е едно и също нещо. Да отидем в храма, не е същото като това да отидем някъде другаде. Човек трябва да идва в Божия храм със страх Божи, с вяра и любов. „Със страх Божи и вяра пристъпете“ чуваме преди светото Причастие. Ето така е нужно да се приближаваме, да пристъпваме и към храма.
Не позволявайте Църквата да се превърне в обществен придатък, както виждаме, че е станало с „Червения кръст”, с армията, полицията, хуманитарните организации. Всички те са само придатъци на обществения живот, както подправките на храната. Ние обаче можем да ядем и без подправки. Църквата е нещо съвсем различно. Църквата не е тоталитарна — тя не задържа нищо за себе си, тя води хората при Бога.
Всички ние сме Божии служители, всички ние сме призвани да водим хората при Бога. Всъщност ние ги водим при самите тях, при истинската им същност. Голяма тайна се крие във факта, че човекът, който се отдалечава от Бога, се отдалечава от другите и от самия себе си. А онзи, който се съединява с Бога, се съединява с истинското си аз и с ближните си. Църквата е именно това обединение. Светият Дух е онзи огън, онзи импулс, онзи живителен сок, онзи източник на благодат, който свързва, който съединява всички нас и ни води при Триединния Бог — Отец, Син и Дух Свети. На Светия Дух, пълнотата на богооткровението, живота и благодатта, Жизнеподателя и Просветителя, да бъде слава с Отца и Сина во веки веков. Амин.
