Автор: Переславски и Углички епископ Теоктист
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Днес Православната църква почита паметта на всички светии. Лесно можем да обясним причината за установяването на този празник: преди седмица Църквата тържествено отбеляза съшествието на Светия Дух върху апостолите, а светостта е плод именно на действието на Светия Дух. Това означава, че днес всъщност молитвено размишляваме върху онези неща, които са били дадени човечеството чрез Светия Дух. Хората, чиито имена четем в нашите месецослови, се различават един от друг, сред тях има представители на всички съсловия, на всички възможни за християнина професии, но общото между тях е отношението им към Христовото Евангелие, което е станало и залогът те да придобият благодатта на Светия Дух. В какво се състои това отношение? Отговорът откриваме в звучащия днес в православните храмове по време на Литургията откъс от 10 и 19 глава на Евангелието от Матей.
[Този] евангелски откъс се състои от две части, първата от които се отнася за дължимото отношение към Христос, а втората — за практическите следствия от това отношение към Въплътилия се Бог.
Думите на Христос са ясни: Той превъзхожда всичко, Той е източникът на нашето битие, Той е нашият Спасител, нашето упование и нашият вечен живот, затова ние Му дължим подобаващо отношение, като не предпочитаме никого или нищо пред Него. Разбира се, няма християнин, който да тръгне да оспорва тези или други думи на Христос, въпреки това обаче често става така, че практическата страна на нашия живот до голяма степен не съответства на теоретичното изповядване на вярата. И никак не е случайно, че веднага след като говори за първенството на любовта към Него пред останалите видове любов, Спасителят продължава с думите за кръста, който всеки вярващ в Него човек е длъжен да носи. Безразделната любов към Христос и кръстът са неразривно свързани и ние лесно ще се убедим в това, ако започнем да се отнасяме сериозно към думите на Христос и ако наистина се постараем да ги изпълняваме.
Почитаните от Църквата светиите били именно такива хора: за тях Евангелието не било паметник на древната литература, нито пък богато украсена напрестолна книга, на която всяка неделя се покланяме в храма, за светиите Евангелието било ръководство за действие. И ако то е ръководство за действие, тогава е необходимо заради Христос да се откажем от всички и от всичко, да се отдалечим в духовен смисъл от света, който не живее според евангелските закони, и да започнем да живеем единствено в Христос.
Разбира се, нашето естество ще се съпротивлява отчаяно на всичко това, защото ние биваме подтиквани от самата си природа да предпочитаме себе си и близките си пред Христос. И несъмнено желанието винаги и навсякъде да отдаваме предпочитание на Христос ще срещне както вътрешна, така и външна съпротива, което е именно и онзи кръст, който трябва да вземем на себе си, ако, разбира се, искаме да сме достойни за нашия Спасител и Бог, Господ Иисус Христос.
