Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Пред нас е един от най-интересните евангелски епизоди. Тук не става дума за поредното изцеление на някой болен, което вече се е случвало многократно. Изцелението на слугата на стотника е събитие от съвсем различен порядък.
Първо, кой е „слугата на стотника“? Той е обслужващият персонал на окупационните власти. Човек, който за да си осигури стабилен доход, е започнал работа при враговете на народа си. Как да изцелиш един такъв предател?
Второ, Спасителят е готов да отиде в дома на стотника. Тази постъпка сама по себе си излиза извън рамките на традиционното за всеки евреин поведение, защото евреите не ходели при езичниците, смятайки това за ритуално осквернение. Но за Иисус страдащият човек е много по-важен.
Трето, стотникът казва някои наистина странни неща както за иудейското, така и за езическото възприятие. В древния свят изцеленията не били нещо изключително. Но да се извърши изцеление без непосредствен контакт между изцелителя и болния, от разстояние, без дори да видиш страдащия, това принадлежи на сферата на фантастиката.
Освен това да молиш именно за такова изцеление, осъзнавайки спецификата на иудейската менталност — това, че евреинът не трябва да влиза в дома на езичника, е нещо много дълбоко. Тук се съединяват в едно безграничното доверие в Иисус, уважението към религиозния мироглед на евреите и искреното съчувствие към нещастния слуга. С две думи, стотникът, този офицер, въпреки желязната и безпощадна дисциплина в римската армия, се открива пред нас преди всичко като добър човек, който е способен да преодолее властническата гордост и да се обърне с молба към един представител на обезправения народ.
И накрая, четвърто. Със своята вяра стотникът изобличава неверието на заобиколилите Христос слушатели, които вярвали, че Бог е единствено тяхна „собственост“, понеже някога е сключил с еврейския народ завет, тоест договор. Спасителят Христос показва, че това съвсем не е така: Бог е там, където има искрена вяра. И ако у езичника има такава вяра, то Бог ще посети първо именно него.
Към какво ни призовава днешното Евангелие? Към това да се откажем от вярата в собствената си религиозна изключителност. Не е наша работа да подлагаме на съд другите конфесии и религии — дали е възможно при тях да има угодни Богу. Това може да го каже единствено и само Бог. Но е факт, че дори когато имаме на разположение цялата пълнота на истинната вяра, тя може да остане безплодна в нас — нещо, от което на никого не става нито по-топло, нито по-радостно. Нека Милосърдният Господ да ни предпази от тази опасност!
