Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Чудесното нахранване на пет хиляди души с хляб и риба е един от най-важните евангелски епизоди. Тук се пресичат няколко линии. Това е ярко свидетелство за настъпването на месианската ера, която за иудеите била до голяма степен свързана с изобилието на материални блага. Това е също и свидетелство за трогателната отеческа грижа на Иисус — макар че според традицията не Учителят трябвало да нагости учениците си, а точно обратното. Това е и засвидетелстване пред учениците на Богосиновството на техния Учител, понеже те с очите си видели умножаването на петте хляба и двете риби.
Но всичко това е също така и разказ за безграничното Божие смирение, с което е пропито днешното чудо. Защото можело да се устрои следното ефектно шоу: да се настанят хората, да им се покаже, че в коша няма почти нищо, после гръмко и показно да се въззове към Бога и след това да се пристъпи към нахранването на прегладнелите слушатели. Успехът щял да бъде колосален! Но Христос не се нуждаел от такъв успех. Затова не Той Самият разпределил храната, а поверил тази задача на учениците Си, сякаш за да каже: Аз нямам нищо общо с това, те го направиха…
И когато всички се нахранили, Той заръчал на учениците Си веднага да преминат на отсрещната страна на Галилейското езеро. Защо? Защото прекрасно разбирал какво щяло се случи, когато ситите хора осъзнаят смисъла на случилото се. Те щели да се опитат да Го принудят да стане техен водач, незабавно щели да Го провъзгласят за Месия и развълнуваното множество щяло да се насочи директно към Йерусалим, за да отхвърли властта на ненавистните римляни. И никой нямало да се интересува какво мисли Иисус по този въпрос! За да не усложнява ситуацията, Спасителят отпратил учениците Си на сигурно място, а след това Самият Той побързал да се скрие в прекия смисъл на думата, за да може в уединение да отправи молитва към Своя Небесен Отец.
Въпреки цялата си външна патетичност ситуацията всъщност е много тъжна и дори драматична. Не за да раздава храна на хората е дошъл Господ на земята. Проповедта на Христос е за нещо друго. Ала тя е трудна за слушане. Но ето, че има храна в изобилие — и това е напълно достатъчно. Просто и ясно. И всички са доволни! С каква болка и горчивина на следващия ден Иисус ще каже: вие Ме дирите, защото ядохте от хлябовете и се наситихте, а не защото думите Ми събудиха у вас желание да се промените заради царството Божие…
Колко лесно е да застанем на молитва, когато ни притиска някаква нужда, някакъв неотложен проблем или когато много силно желаем нещо! И колко рядко причината за нашето обръщане към Бога е благодарността ни за това, което вече имаме! Пред нас постоянно изниква изкушението да използваме Бога, за да разреши някой и друг наш проблем, когато би трябвало да насочим вниманието си към нещо друго — как ние бихме могли да Му помогнем? Какво бихме направили за Него? Без никаква корист, тук или там, на небето? Просто така, от сърце? Просто защото Го предпочитаме, защото Го обичаме и за нас е радостно да Му служим и да изпълняваме поръченията Му?
Помогни ни, Господи, винаги да помним, че Ти си не някакъв свръхестествен „инструмент“ за изпълнение на нашите желания, а Самата Истина и Живот!
