Автор: архим. Хризостом Михаелидис
Източник: www.standrewsgreekorthodoxcathedral.co.uk
Превод: Пламена Вълчева
Скъпи в Господа братя и сестри,
Днешният евангелски разказ описва опасността, в която се озовали учениците, когато се отправили към отсрещната страна на морето. Господ накарал учениците Си да напуснат мястото, на което се намирали, а Той малко по-късно щял да се присъедини към тях. И докато пътували с кораба, учениците попаднали в голяма буря и животът им бил застрашен. Виждайки това, нашият Господ Иисус Христос им се явил по чуден начин и тръгнал към тях по повърхността на морето, сякаш вървейки по суша. И по чуден начин ги освободил от бедата.
Това събитие накарало учениците да осъзнаят колко е важно да имаш памет за Бога в своя живот. Важно е да помним за Господа във всеки един миг от живота си. Не само когато отиваме в храма за богослужение и молитва и не само когато се молим сами вкъщи, а във всеки един миг да осъзнаваме и да помним присъствието на нашия Господ. Именно това казва цар и пророк Давид: „Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя“ (Пс. 15:8).
Спомням си една история, която чух някога на Света гора, за това как човек придобива памет за Бога. Това е първата добродетел, която се ражда в душата, когато тя тръгне по пътя към Бога. Виждате ли, има разлика между това как функционира тялото ни и как функционира душата ни. Макар че съставляват едно цяло, те имат различно устроение и душата се развива по различен начин от тялото. Тялото може да измине дълги разстояния, да прекоси големи пространства в този живот, а душата да остане неподвижна. Но идва момент, в който душата се пробужда. И когато се пробуди и стъпи на пътя към Господа, първата добродетел, която трябва да придобие, е паметта за Бога. Съзнанието за Божието присъствие във всеки миг от живота ни.
Историята, която чух, разказва за едно семейство. Съпругата живеела благочестив християнски живот, но съпругът ѝ не бил особено благочестив. По професия, ако можем така да се изразим, той бил крадец. Жената неодобрявала това и го умолявала да изостави своя пагубен занаят и да се научи да следва пътя на праведните, а не пътя на нечестивите. Той обаче не желаел да се откаже от навика си. Въпреки това Господ ги благословил и те имали дете. И когато пораснало, детето забелязало, че баща му ходел на работа винаги нощем. И една вечер го помолило да го вземе със себе си. И той го взел. На детето му направило впечатление, че баща му бил много предпазлив, криел се в сенките и постоянно поглеждал през рамо, и го попитало: „Татко, защо се страхуваш? Защо постоянно гледаш назад?“. А той отговорил: „Не искам никой да ме види.“ Тогава детето казало: „Но нали Бог ще ни види?“. И това поразило бащата. Думите на съпругата му не успели да го убедят, но когато чул тези думи на сина си, те пронизали сърцето му и той осъзнал, че не е прав. Върнал се при съпругата си и казал: „Днес нашият син ми даде добър урок. Отсега нататък ще водя благочестив живот. Господ присъства в живота ни във всеки един момент“. И така този човек успял да разбере колко е важно да имаш памет за Бога.
Ние можем да осъзнаем това по безброй начини. Това е само един от множеството примери. Но има безброй начини, по които можем да придобием тази добродетел, когато сме готови. Също така можем да се упражняваме в помненето на Бога в нашия живот, да се стараем да не забравяме, че Бог винаги присъства в живота ни. Това е посланието, което днешното Евангелие иска да ни предаде. Амин.
