Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
В днешното свето Евангелие нашият Господ и Спасител Иисус Христос казва, че ако имаме вяра колкото синапово зърно, ще преместваме планини (вж. Мат. 14:20). Полезно би било, да разгледаме, доколкото е възможно, това „преместване на планини”, понеже животът ни изправя пред най-различни трудности и трябва да сме в състояние да преодоляваме сериозните изпитания, изникващи пред нас от време на време.
„Вярата колкото синапово зърно премества планини”. Това е изключително интересно, но и изключително трудно за проумяване. Надявам се единствено на милостта Божия, че донякъде ще го разберем… Но все пак трябва да се постараем. И така, нека нахвърлим някои разсъждения, за да видим за какво става въпрос.
Първото, което Христос казал, когато разбрал за неспособността на учениците Си да помогнат на болното дете, били думите „о, роде неверен и развратен!“. Тези думи обаче не били отправени към учениците. Когато те отишли при Христос, Той ги упрекнал единствено, че нямат вяра. Не им казал, че са развратени. Това означава, че както неверието, така и развратеността възпрепятстват способността ни да намираме изход от задънените житейски улици. Ако коригираме само едното, а си затваряме очите за другото, няма да стигнем доникъде.
Второто разсъждение по темата. Христос казал на Своите непокварени ученици, че нямат достатъчно вяра. Ако други Го бяха попитали дали е възможно да вършат чудеса, Той най-вероятно би им казал нещо от рода на: „Първо сложете край на развратеността си, станете Мои ученици и после ще говорим“.
И третото разсъждение или по-скоро въпрос би бил: защо развратеността е пречка за вярата? Тук е необходимо да разгледаме гръцката дума за развратеност, използвана в Евангелието: „διαστροφή“. Първото значение на „διαστροφω“ е „променям посоката на нещо“, „правя нещо неестествено“. Да следвам грешната посока в живота буквално означава да не мога да се съсредоточа върху правилните неща, да не вярвам в правилните неща и в крайна сметка да не следвам правилните неща в живота. Дори и да развия някаква вяра, тя ще бъде неправилна вяра. И няма да помогне даже на нас като личности да мръднем напред, камо ли да помръднем канарите пред другите или цели планини.
Четвърто, не можех да не забележа връзката на горния стих: „Вярата колкото синапово зърно премества планини“ с притчата за синаповото зърно. „Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си, което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му“ (Мат. 13:31-32). Ние се нуждаем от „вяра колкото синапово зърно“, а „царството небесно прилича на синапово зърно“.
Тук моето разбиране е, че за да преместваме планини на земята, ние се нуждаем от царството небесно. Наистина на земята ние имаме нужда от царството небесно. От Светия Дух. Нуждаем се от Светия Дух, докато сме все още на земята, за да излезем от задънените улици и да изправим кливолиците си. Това е Силата, която Христос притежавал и от която учениците Му се нуждаели, за да извършат чудото. Ние не можем да станем притежатели на тази сила, ако сме „род развратен”, ако сме рушителни както за себе си, така и за другите. Когато тръгнем в посока, противоположна на Светия Дух, ние създаваме такъв род — последователи, синове, дъщери, партньори, съпрузи, — който следва нашия път. И тази наша враждебност, тази наша развратеност всъщност убива вярата на другите.
Ние обикновено се оплакваме на духовния си отец за проблемите си, когато всъщност коренът на проблемите ни е нашето неверие, породено от разстроения и враждебен родоначалник в нашия ум. Нашата слаба воля. Използваме ли обаче волята си, царството небесно от синапово зърно ще се превърне в огромно дърво вътре в нас. Тогава какви грижи ще имаме? Христос е бил преследван, Христос е бил предаден, Христос е бил разпнат, Христос е умрял, Христос е тъгувал изключително много заради нашето неверие и развратеност, но не е имал никакви грижи нито на земята, нито в царството небесно. Единствената му грижа, която всъщност не е Негова, а наша грижа, е дарът на човешката свобода. Нашата свобода може да задейства или да лиши от сила нашата воля. Нашата свобода може да направи така, че синаповото зърно да израсте и да стане нещо непобедимо, или да изгние и да изгуби живителната си сила както в този, така и в бъдещия живот.
Ако обаче то израсте, ние ще станем безстрашни като светите мъченици. Ще получим власт да жертваме себе си, за да спасим мнозина… Никой на земята или на небето няма да бъде заплаха за нас. Ние ще имаме Светия Дух. Ще имаме Бога!
Проповед, произнесена по време на св. Литургия в Гръцкия православен храм „Св. Георги”, Бризбейн, 13 август 2023 г.
