Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
„Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта; а понеже тоя нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати; тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга. Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш; тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя; но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга. Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг. Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му” (Мат. 18:23-35).
Притчата, която току-що чухте, ни разказва за най-важния урок, който всеки християнин трябва да извлече от евангелското четиво.
С притчите Си Спасителят се стараел да преподреди акцентите в съзнанието на слушателите. И един от въпросите, на които Спасителят обърнал внимание, е отношението между хората и Бога и отношението между самите хора. Смисълът на тази притча се заключава в това, че Бог ни гледа с очите на хората около нас. Мярата, с която прощаваме прегрешенията си един спрямо друг съответства на мярата, с която Бог опрощава греховете ни.
По правило не съществува такава ситуация, в която да се чувстваме опростени и примирени с Бога, а в същото време да таим злоба против ближния си. С каквато мяра мерите, с такава ще ви се отмери. Прощавайте и простени ще бъдете. Простете греховете на ближните си — и греховете ви ще бъдат простени от Небесния ваш Отец.
Този подход се различавал радикално от формалното законничество, с което живеел еврейският народ по време на земния живот на Спасителя Христос, където всичко било ясно определено и мярата на греха съответствала на мярата на въздаянието.
Днешното евангелско четиво ни призовава да се замислим за това, че всеки от нас има неизплатен дълг към нашия главен благодетел, към Небесния Отец, Който ни най-малко не очаква да върнем дълга, който ние, естествено, никога няма да успеем да върнем. Той иска друго — иска да се научим на Неговата милост, да се научим да прощаваме на онези, които чакат опрощение от нас и които вероятно се стесняват да ни го кажат.
Като прощаваме на другите, ние можем да се надяваме, че Бог ще прости и нашия неизплатен дълг.
