Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Евангелист Матей ни разказва един интересен епизод от живота на Спасителя. Когато приключва 40-дневното изкушение в пустинята, Иисус, научавайки, че Йоан Предтеча е заловен, се оттегля от Иудея в Галилея и се установява на северозападния бряг на Генисаретското езеро. Какво е забележителното в тази постъпка? Нека видим как тълкува това свети Йоан Златоуст: „Защо Той пак се оттегля? За да ни научи отново да не вървим към изкушенията, а да се отдръпнем и да ги избегнем. Защото не е виновен онзи, който не се хвърля в опасността, а онзи, който при опасност няма мъжество”*.
Днешното Евангелие ни призовава да не проявяваме излишен героизъм. И за пример ни дава Самия Христос — със Своя пример Той ни показва как следва да постъпваме в подобни ситуации. Но какво ще рече „излишен героизъм“? Нима светите отци не ни призовават „да дадем кръв, за да приемем дух“? Нима спасението не съзрява в душата на онзи верен християнин, който максимално напряга силите си? Нима това не е очевидно противоречие — от една страна, сме призвани да вземем кръста си, а от друга — „да не се правим на герои“?
Противоречието е само на пръв поглед. Но такова всъщност няма. Какъв тогава е този „героизъм“, за който става въпрос? Казано с прости думи, това е способността да си създаваме неприятности или казано по народному, „да си търсим белята“. Не неприятностите намират жертвата, а потенциалната жертва търси неприятностите и ги навлича на главата си. Звучи странно, но уви, нерядко се случва именно това. Да се опитаме по-внимателно да разгледаме този въпрос — по какво се различава истинският героизъм от мнимото геройство?
Според мен основната разлика е в намеренията. Ако погледнем която и да е история за истински героизъм, героична постъпка, извършена на показ, с цел да се „пожънат овации“ няма да открием никъде. Момичето, което се хвърля в ледените води, за да спаси дете, старецът, който със сетни сили изважда хора от горящата къща — всички тези хора са действали единствено за благото на онези, които са спасявали. Те не са се вълнували от мнението на околните — те са били готови да пожертват самия си живот, само и само да се притекат на помощ. И по правило, в обикновения живот това са най-обикновени, скромни, с нищо неотличаващи се хора. Но попаднали в кризисна ситуация, те могат да преодолеят естествения си страх и да извършат нещо, което е по силите на малцина.
А какво движи „героите“? При тях виждаме точно обратното: те искат да изпъкнат, да привлекат вниманието върху себе си. Нерядко такъв мним героизъм е присъщ на незрелите младежи, които са готови с риск за живота си да извършат всякаква глупост, само и само да докажат на околните, че са по-силни от тях. Именно оттук идва хлапашката дързост, грубостта, съзнателният хулиганизъм. Те „си търсят белята“, тоест провокират другите, защото иначе кой би им обърнал внимание? И ние не бива да се ядосваме, не бива да отвръщаме на агресията с агресия, а просто да проявим съчувствие: навярно в семействата на тези злощастници съвсем не всичко е наред!
Но уви, при някои хора този младежки героизъм остава за цял живот и се превръща в главния инструмент, чрез който те доказват на себе си, че са нещо повече от останалите. Оттам и безсрамните „говорители на истината“, циничните подигравачи на чужди грехове, любителите на устойването на публични скандали.
И е много важно, когато срещнем такъв застинал в младежкия си бунт човек, да съумеем да видим под неговата външна агресия и жестокост едно изгубено, комплексирано, страхуващо се да осъзнае собствената си безполезност същество — със същата жива душа като всеки един от нас!
Помогни ни, Господи, не само да не се проявяваме излишен героизъм, но и онези, които се опитват по този начин да привлекат вниманието ни, да съумеем да сгреем с топли думи и с добър, неосъждащ поглед!
*Св. Йоан Златоуст, Тълкувание на Евангелието от Матей, глава 4, стих 13, източник: „Словото стана плът“, www.bible.dveri.bg.
