Автор: Светослав Костов
Днес Господ се отби при грешен човек.
Подобно на онези, качили разслабения на постелка, за да го спуснат от покрива (Лук. 5:19, Марк. 2:4), Закхей се качва на смоковницата, за да види Христос.
Той се затичва напред, откъдето ще мине Господ („прави правете пътеките Му” (Лук. 3:4, Мат. 3:3)); и когато Той му проговаря да слезе, пак бърза да Го приеме („тичайте, за да постигнете целта” (1 Кор. 9:24).
Виждаме и обещанието на Закхей: което има, половината да раздаде и което е взел в повече, да върне четворно, преизпълнявайки думите на Предтечата (Лук. 3:13).
Ето, Закхей се е постарал преди идването на Господа (1 Петр. 3:14); ето, излиза със запален светилник да Го посрещне (Мат. 25:1).
При все това той е най-презрян от юдеите. Тълпата възроптава и казва: „грешен човек”. Обвиняват Закхей външно заради неприятностите, които им причинява. Обвиняват и Самия Христос в сърцето си за Неговия „погрешен” избор. За еврейския народ митарите са най-презрените от обществото — наследници на Авраам, които поругават своето наследство чрез служение на поробителите (забравяйки в презрението си думите на пророците, че всяка власт е от Бога). За тях Месията е Онзи, който най-първи тях ще погуби.
Но едно е светското, друго е духовното.
Не може да презираме. Не бива да съдим. Сам Бог ни дава тази заповед и ни предупреждава, че с каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери (Мат. 7:1-2).
А Христос е дошъл да спаси най-грешния: „понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото” (Лук. 19:10).
Пред очите на Господа няма презрени. И Съдът, който е от Бога, е любов. Докато в очите на човеците някой може да бъде в най-окаяно положение, нежели грешник, именно той ще бъде за радост на небето (Лук. 15:7) и Христос за него се е разпнал.
Днес Господ се отби при грешен човек; и си тръгна от дом спасен. Закхей има намерение само да „види Кой е” Иисус. Но малко е нужно; от това търсене той получава безкрайно повече: спасение за целия си дом. И кой е неговият дом? Душата, която приема Господа: „и Го прие с радост” (Лук. 19:6). Нашата надежда е да подражаваме на митаря Закхей, който е прибавил към добродетелта и чистото сърце, което да се зарадва в Бога.
Днес Господ се отби при грешен човек. Нека не като тълпата, а като Закхей, началника на митарите, да се възрадваме, когато видим Божието дело в човешките души. Да не презираме. Но да заставаме като смоковници, откъдето именно и други да Го видят. И да Го приемем и в своя дом, под покрива на своята душа. Да бъде благословена любовта на Господа към нас, грешните, и Неговата милост да е над всички нас. Амин.
