Автор: прот. Павел Аделгейм
Източник: www.adelgeim.livejournal.com
Превод: Пламена Вълчева
Христос вoскресе!
Раждането е началото на живота, а смъртта е винаги неговият край. Това е очевиден факт. Освен раждането съществува още едно начало на живота — възкресението от мъртвите. Нашият първи живот започва в утробата на майка ни и завършва със събитието, което наричаме раждане, забравяйки, че преди да се появим на този свят, вече сме имали един живот. Животът в майчината утроба придобива ново развитие и нови възможности в света. Първият живот на всички хора е с еднаква продължителност — девет месеца. Земният живот има различна продължителност. Псалмопевецът Давид казва: „Седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест“. Както първият, така и вторият живот има край. Свещеното Писание ни открива тайната на бъдещия век. Пред нас предстои трети живот, чието начало е възкресението на мъртвите. Ние не познаваме възкресението на мъртвите от личния си опит. Ние вярваме в него и го очакваме с надежда. С разума, сърцето и волята си — с цялото си същество човекът се бунтува срещу смъртта като заличаване и небитие.
Какви основания имаме да вярваме във възкресението на мъртвите? Основанията са две. Първото е, че ние се доверяваме на интуицията на собственото си сърце. А второто, че се доверяваме на Евангелието: Иисус Христос възкръсна от мъртвите и обеща да ни съвъзкреси заедно със Себе Си.
Евангелският разказ ни разкрива две версии за празния гроб. Първата версия е предложена от първосвещениците и фарисеите. След погребението те отишли при Пилат и му казали: „Спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата”. Пилат отговорил: „Имате стража; идете завардете, както знаете”.
Първосвещениците запечатали гроба и поставили на стража воини. Призори Христос възкръснал и светлоносен ангел отвалил камъка от вратата гробни. Воините застинали от ужас като мъртви, а когато дошли на себе си, се върнали в Йерусалим и разказали на първосвещениците всичко, което видели. Първосвещениците се посъветвали помежду си и им дали пари, за да разкажат версията за мъртвото тяло, откраднато от учениците. Tази версия се разпространила в Йерусалим и съществува, по думите на евангелиста, и до днес.
Тази версия е много по-понятна за обикновеното мислене, отколкото вярата във възкресението на Христос от мъртвите. Така разсъждавали не само иудеите. Така разсъждавали и апостолите, когато Мария Магдалина видяла празния гроб. Никой от учениците не очаквал, че Христос е възкръснал. Защо тогава учениците повярвали във възкресението? Защото Христос им се явил жив. Те повярвали във възкресението, защото с очите си видели възкръсналия Христос. Това е техният опит, за който свидетелстват. И ние днес вярваме, опирайки се на техния опит, изразен в църковната песен: „Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен“.
Ние вярваме в евангелската вест, защото тя отговаря на нашата интуиция, на нашата надежда. Защото евангелската вест ни дарява смисъла и радостта на вечния живот. Христос възкръсна!
