Автор: прот. Павел Аделгейм
Източник: www.adelgeimlivejournal.ru
Превод: Пламена Вълчева
Преображението на Господ Иисус Христос се случило 40 дни преди Неговите кръстни страдания. Затова понякога хората се чудят защо Църквата не отбелязва празника Преображение след Страстната седмица, след Пасха, след Петдесетница… Много по-логично би било този празник да се чества в началото на Поста, 40 дни преди Велики петък. Светата Църква просто не е искала да наруши с това празнично тържество покайното и тихо настроение през първата седмица на Великия пост.
Впрочем в православното богослужение има още един ден, в който възпоменаваме разпятието и страданията на Божия Син. Това е празникът Въздвижение на Светия Кръст. И точно 40 дни преди Въздвижение ние отбелязваме Преображение Господне. Как се е извършило това събитие?
Последният месец от общественото служение и от земния живот на Господ Иисус Христос се приближавал към своя край. Наближавал часът на предаването Му в ръцете на беззаконниците. Наближавало времето на осъждането, оплюването и провесването на Иисус Христос, времето на Неговото разпъване, унижение и поругание. Веднъж Господ повикал Петър, Иаков и Иоан — Своите най-близки ученици — и тръгнал с тях към планината Тавор. Когато се изкачили на самия връх, Христос отишъл да се помоли. Внезапно ярка светлина осенила апостолите. Тази светлина проникнала в цялото им същество, помрачавайки деня и слънчевата светлина. Те вдигнали очи към своя Учител и установили, че светлината идва от Него. Господ Иисус Христос бил огрян от златозарно сияние. Лицето Му блестяло като слънце, а дрехите Му станали бели като светлина. С Него били великите пророци Моисей и Илия и Той беседвал с тях.
Божествената светлина не само озарила очите на апостолите, но и просветила и съгряла техните сърца. Те вкусили онази благодатна радост на блаженото пребиваване в рая, която Бог е приготвил за обичащите Го. Тази радост не може да се изрази с думи. Тя е неизказана. „Господи, добре е да бъдем тука“ — промълвил Петър. Защото не знаел какво да каже, отбелязва евангелистът. В този момент светъл облак ги осенил и от него се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“. От страх учениците паднали на земята. Когато дошли на себе си и отново повдигнали очи, Христос бил останал Сам и носел обичайните Си дрехи. Докато слизали от планината, Той им казал: „Никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите“.
Защо на апостолите било дадено това видение? Какво налагало да им се яви това видение? За това се споменава в кондака на празника. „На планината си се преобразил, Христе Боже, и учениците Ти видяха Твоята слава, доколкото можеха да възприемат, та когато Те съзрат разпнат, да разберат доброволното Ти страдание и да проповядват на света, че Ти си сияние на Отца.“
Според кондака смисълът на празника Преображение е следният: Господ се открил на апостолите в славата на Своето Божествено естество, за да не се разочароват, когато видят Неговите кръстни страдания и унижения, а да разберат, че това са доброволни страдания за греховете на цялото човечество. Ето какъв е смисълът на Таворското преображение.
Споменът за Таворската слава помогнал на апостолите да преодолеят Времето на скръбта — онези дни, в които Господ бил предаден в ръцете на беззаконниците, когато бил унижен, осмян, поруган, разпънат и погребан в каменен гроб. В онези страшни дни апостолите помнели, че Господ Иисус Христос е Синът Божи, явен в слава на планината Тавор. Чрез спомена за Таворската слава духът и вярата им се укрепили в часа на изпитанието.
Духовният живот на човека прилича на морето. В него има приливи и отливи. Понякога човекът живее интензивен духовен живот, привлича го молитвата и духовното делание, интересуват го духовните въпроси… А понякога бива обзет от униние, не желае да се моли, да ходи на църква. Влиза в период на духовно затишие.
Това състояние е познато не само на нас, грешните човеци, но и на светите подвижници. В 90-и Псалом „Който живее под покрива на Всевишния“ ние се молим Бог да ни избави от „пладнешкия демон, който ни дебне“ (по слав. превод). Под „пладнешки демон“ подвижниците разбират тъмния демон на унинието. Ако човек не може да победи отчаянието и изкушението, светите отци дават един прост съвет: „Затвори се в килията си, покрий главата си с мантията и заспи“. Но се случва изкушението да се проточи. Тогава външни скърби и болести угнетяват душата, а сърцето е охладняло, сякаш е покрито с лед. В такъв случай светите отци съветват да си спомним за онези мигове, в които сме усещали Бога близо до себе си, когато сърцето ни е било съгрято от молитвата, когато на душата ни ѝ е било леко и радостно от усещането за Неговото присъствие. „Когато охладнееш, си спомни за някогашното си горене и усърдие към Бога“ — съветват монаха светите подвижници. Нека последваме техния съвет. В часа на скръбта и изпитанието нека си спомним за светлите минути, в които сме били посетени от Господа. Всеки човек има в живота си своя Голгота и свой Тавор. Запасете се с духовна сила в светлите мигове на Тавор, за да устоите в часа на изпитанията.
