Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Днешното евангелско четиво е посветено на разпъването на Спасителя Христос. И това е така, защото днес ние празнуваме Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст, състояло през 335 г. в неотдавна построения храм „Възкресение Христово” в Йерусалим, когато Животворящият Кръст Господен, който царица Елена открила, бил въздвижен, тоест издигнат и спуснат пред събралото се огромно множество вярващи в Йерусалим.
А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина. Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий. Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата. Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред — Иисуса. А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.
При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.
А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух. И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие. (Иоан. 19: 6-11: 13-20; 25-28; 30-35)
Защо именно кръстът се е превърнал в главния отличителен белег на християните — това е голяма загадка. Защо именно на кръста Господ простря Своите пречисти ръце, за да освободи човешкия род от греха, проклятието и смъртта — това е Божия тайна. Разбира се, могат да се направят безкрайно много аналогии с живия и неживия свят, където съществува голям брой най-различни кръстове. Но смисълът е един и същ.
Днес виждаме, че на кръста виси Самият Господ Бог, Който е станал човек с една-едничка цел — да бъде убит, да преживее целия ужас на богооставеността и на мнимата победа на смъртта над Него и да ни дарува по този начин изцеление от онова, с което човекът сам по себе си никога не би се справил.
Апостол Павел особено изразително говори за същността и значението на кръста в християнския живот. Той пише: „Чрез кръста Христов за мене светът е разпнат, и аз за света“. И фактът, че ние, православните християни, носим на гърдите си изображението на това знаме на Христовата победа над смъртта, възлага на плещите ни огромна отговорност. Който няма кръст, казват отците, той няма Христос.
Кръстоносенето е единственият възможен път към нашето спасение. Как можем да проверим дали действително носим своя кръст? Много просто: ако се радваме на комфорт в живота си, ако всичко върви гладко, ако в душата ни няма борба и напрежение, то ние все още не сме се приближили дори до подножието на своя кръст.
Научи ни, Господи, да виждаме в нашето кръстоносене не само неизбежната скръб и болка, но и славните мъки на раждането в нов, по-добър живот.
